Невиждани досега опашки, часове чакане пред избирателните секции и ярък протестен вот срещу управляващите и досегашните партии в Народното събрание. Така може да бъде описано с едно изречение гласуването на българите в чужбина на парламентарните избори в неделя.
Резултатите са различни от тези в България. Ако парламентът го определяха само българите извън страната, то в него Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова щяха да имат достатъчно мнозинство за правителство.
През целия изборен ден социалните мрежи изобилстваха от кадри на опашки от хора, някои от които бяха дълги по няколкостотин метра. На много българи им се наложи да пътуват от други градове, в които не бяха разкрити секции. Всичко това се случваше на фона на риска местните здравни власти да прекратят гласуването заради неспазването на противоепидемичните мерки. Подобен случай имаше във Франция.
Наред с пандемията от коронавирус и свързаните с нея ограничения обаче, хиляди българи зад граница бяха допълнително затруднени заради прокарания от управляващата коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ таван на броя на избирателните секции извън Европейския съюз (ЕС).
Какво затрудни сънародниците
Настоящият Изборен кодекс предвижда, че в страни извън ЕС за български избори не могат да се разкриват повече от 35 секции, докато в рамките на Общността няма такова ограничение. Въпреки призивите за премахване на този текст, управляващите така и не се съгласиха да го направят. Дори и след като стана ясно, че за тези избори има повишен интерес зад граница.
Най-потърпевши от това ограничение са големите български диаспори в страни като САЩ и Турция. След Брекзит обаче, в тяхното положение се оказаха и българите във Великобритания. На предишните парламентарни избори през 2017 г. там бяха разкрити 58 избирателни секции, а сега бяха подадени дори повече заявления за гласуване. За сравнение в Германия бяха разкрити 69 секции при подадени около 2700 заявления по-малко от тези във Великобритания.
Емблематична за стремежа на българите да участват във вота въпреки всички пречки, се оказа избирателната секция в Стратфорд, Източен Лондон. Дължината на опашката там на моменти в неделя надхвърляше половин километър, а желаещите да гласуват започнаха да се тълпят още от сутринта на 4 април, разказват Илияна Димитрова и Асен Милушев пред Свободна Европа.
Какво се случи в Лондон, Оксфорд и Берлин
По думите им още след 7:30 часа, местно време, там е имало опашка от стотици гласоподаватели. Районът Стратфорд е сред най-гъсто населените с българи в британската столица, но въпреки това секцията е била само една, с две кабинки.
„Мислехме да отидем до Уолтъмстоу, който също е наблизо, но приятели ни казаха, че там положението е същото и че вече чакат с часове“, казва Илияна, отбелязвайки, че с предимство на опашката са били пропускани само родители, дошли с децата си, както и хора в неравностойно положение.
Въпреки огромния наплив, хората успяват да дадат гласа си до края на изборния ден. Не така обаче стоят нещата с друга секция в Северен Лондон, която затваря в 20:00 часа местно време, оставяйки опашка от негласували отвън. Защо времето ѝ за работа не е удължено с един час, както законът позволява, не става ясно.
„Това, че е приключило гласуването, преди всички, които са пред секцията да гласуват, е отговорност на самата Секционна избирателна комисия (СИК). Все пак, когато има избиратели, е добре те да гласуват“, коментира в понеделник говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Димитър Димитров.
За разлика от Илияна и Асен, Мария Спирова не само гласува в неделя, а е и член на Секционната избирателна комисия в Оксфорд. Работният ѝ ден е започнал в 6:30 часа преди отварянето на секцията и е приключил точно в 04:22 часа след полунощ, когато ЦИК е приела протокола ѝ от изборния ден в България.
„Ние покривахме целия регион на Източна и Централна Англия“, разказва Мария, която е забелязала в секцията свои сънародници от над 10 различни града, дошли, за да гласуват.
„Някои бяха пътували над 100 км и чакаха по около два часа на опашка […] Имаше двойки с по две или по три деца, които им висяха по раменете, но те стояха и чакаха, за да пуснат бюлетина“, разказва Спирова.
На предишния парламентарен вот в Оксфорд са гласували около 300 човека, а сега – 1000.
По думите ѝ секцията е била разположена в местно училище, но желаещите да гласуват са се редили на опашка, която се е извивала извън неговия двор. На въпрос дали напливът е бил по-голям от обичайния на избори, тя отговаря с конкретни данни: на предишния парламентарен вот в Оксфорд са гласували около 300 човека, а сега – 1000.
Трудностите, пред които се изправят членовете на секционната избирателна комисия обаче, не са свързани само с голямата активност.
„[Проблемите] бяха свързани най-вече с техниката, предоставена от държавата, както и с комуникацията с ЦИК. Получихме един лаптоп без кирилица и един наполовина работещ скенер“, обобщава ситуацията Мария.
След като с колегите ѝ все пак се справят с тези трудности, в края на изборния ден ЦИК цели три пъти не успява да открие изпратения от секцията в Оксфорд имейл със сканираните изборни книжа.
„Отчаяно търсихме Министерството на външните работи, което беше посочено като резервен вариант за комуникация и изпращане на протоколите. Оттам казаха, че нямат отношение, въпреки че би следвало да имат. В крайна сметка в 04:22 часа, след почти 12-часов работен ден, бяхме освободени“, добавя Спирова.
Даниел Янев живее в Берлин и не е член на Секционна избирателна комисия в германската столица на тези избори. Въпреки това ситуацията го провокира да стане доброволец на място и да започне да помага на свои сънародници по-бързо да се ориентират в процедурата, за да могат да гласуват.
Почти през целия изборен ден в неделя Даниел помага на хора, чакащи на опашките пред българското посолство в Берлин. Около обяд там става ясно, че много от пристигналите да гласуват не знаят, че преди това трябва да попълнят декларация.
Членовете на СИК не се бяха сетили да раздадат предварително декларациите за гласуване.
„Това забавяше изключително процеса, а членовете на СИК не се бяха сетили да раздадат предварително за гласуване“, обяснява той пред Свободна Европа.
По думите му „в две секции организацията вървеше много добре, макар опашките да не бяха равномерни“.
„В третата обаче всичко ставаше доста трудно. Незнайно защо тя затвори и първа – в 20:30 часа, макар изборният ден да беше удължен до 21:00 часа“, добавя Янев, подчертавайки, че никога досега не е виждал толкова много желаещи да упражнят правото си на глас. Според него някои от чакащите в неделя са прекарали на опашки повече от пет часа.
Данни за подобни струпвания на българи пред изборни секции в чужбина имаше и за други страни в ЕС като Франция и Чехия, както и за САЩ.
Какви са крайните резултати
Според окончателните резултати зад граница масово българите в чужбина са гласували за нови извънпарламентарни опозиционни сили, наказвайки с протестен вот досегашните парламентарни партии.
Общо над 90 000 българи в чужбина са подкрепили „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, „Демократична България“, „Българско лято“ на Васил Божков и обединението „Изправи се! Мутри вън!“ на Мая Манолова и т.нар. „Отровно трио“ от летните антиправителствени протести.
За ГЕРБ, ДПС, БСП и ВМРО общо са гласували над 50 000 души.
Най-голям дял от тези гласове събра новоучредената партия на телевизионния шоумен и екипа му – над 30% от гласовете зад граница. На второ място се нареди коалицията между „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ с над 17%, на трето – ДПС с над 13%, а на четвърто – ГЕРБ и СДС с над 8%.
Сериозна подкрепа в чужбина регистрира и проруската партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов с над 7%, изпреварвайки БСП, която отчете над 6% от гласовете. Формацията на Васил Божков и „Изправи се! Мутри вън!“ събраха съответно – над 5% и над 4 на 100 от гласовете зад граница.
Партията на Слави Трифонов се оказа най-подкрепяна в САЩ, Великобритания, Германия, Испания, Португалия, Италия, Нидерландия, Белгия, Норвегия, Финландия и други.
„Демократична България“ пък събра най-много гласове в Канада, Франция, Австрия, Швеция, като в повечето други страни зае второ място след „Има такъв народ“.
Традиционно ДПС получи огромна подкрепа в Турция, където събра 86.63% от гласовете на българските граждани. Именно този резултат успя да изкара движението на трето място в чужбина, въпреки че в повечето страни ГЕРБ имаше трети резултат.
При резултатите на ВМРО зад граница също се забелязва обичаен феномен – партията на Красимир Каракачанов събира най-много гласове в няколко близки до България страни, сред чието население има повишен интерес към придобиване на българско гражданство. Става въпрос за Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора и Молдова.
