Китайският парламент прие радикални промени в избирателната система на Хонкгонг, предадоха информационните агенции.
Реформата е част от усилията на Пекин да затвърди контрола си върху бившата британска колония. Новината идва след като през юни китайските власти наложиха закон за сигурността, който критици определят като средство за предотвратяване на съпротивата, предаде Ройтерс.
Промените предвиждат броят на депутатите в хонгконгския парламент да бъде увеличен от 70 на 90. От тях с всеобщо гласуване ще бъдат избирани едва 20. 30 представители ще бъдат определяни от професионални и обществени организации, а останалите 40 ще бъдат назначавани от орган с пропекинска ориентация.
Досега с всеобщо гласуване бяха избирани 35 от 70-те депутати в парламента на Хонгконг.
По-рано днес президентът Си Дзинпин одобри промените след като постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители ги прие единодушно.
Реформата ще ограничи значително присъствието на продемократичното движение в Хонконгския парламент.
Кандидатите за депутати ще могат да се явят на избори само след като получат одобрение от комисия в китайския специален административен район.
"Искат да се подсигурят така че демократите не само ще имат много малко места в парламента, но и няма да могат да се кандидатират, ако Пекин не ги харесва" каза Иван Чой, старши лектор в катедрата по правителство и публична администрация на Китайския университет на Хонгконг за Ройтерс.
Отделна комисия ще одобрява и квалификациите на кандидатите за публични позиции в Хонконг, за да бъде гарантирано, че градът-държава се управлява от “патриоти“. Определението е ключово, тъй като вероятно ще изключи възможността за постовете да се кандидатират представители на опозицията, които месеци наред протестираха срещу местната власт и предлаганите законодателни промени.
Пекин наложи промените без да се допита до хонгконгския парламент.
През 2019 г. в Хонконг се проведоха най-масовите протести след отделянето на страната от Великобритания. По време на протестите се достигна до хиляди арести и тежки сблъсъци между правоохранителните органи и протестиращите. Началото им беше дадено заради спорен закон за екстрадиция във вътрешната част на Китай, но впоследствие те прераснаха до недоволство срещу инсталираната от Пекин местна власт.
Ситуацията в града-държава даде повод за влошаването на отношенията на Китай със САЩ и ЕС.
