От недоказани обвинения за всяване на паника покрай срива на Корпоративна търговска банка (КТБ) през лятото на 2014 г. през създаване на мрежа от компании за борсово посредничество до арест и обвинения за организирана престъпна група в края на март.
Така може да бъде описан накратко пътят на младите инвестиционни посредници Йордан Моллов и Кирил Джабаров, които в понеделник вечерта бяха задържани за постоянно заедно със служителката си Мая Господинова от Специализирания наказателен съд.
Двамата са известни като собственици на фирмата „Глобал Маркетс“, чийто лиценз беше отнет преди години от Комисията за финансов надзор (КФН). Компанията нашумя с агресивно търсене на потенциални клиенти по телефона и предлагане на примамливи оферти за инвестиции и бързи борсови печалби.
След срива на КТБ и повдигане на обвинение срещу Джабаров за всяване на паника около ликвидността на няколко банки, което така и не стигна до съда, КФН отне лиценза на „Глобал Маркетс“ през 2014 г. Впоследствие фирмата се преименува на „Интерактив Брокеридж“, по-късно – на „Интерактив Къмпани“, а финансовият надзор продължи да предупреждава, че тя няма лиценз.
Каква е схемата според разследващите
Сега Йордан Моллов и Кирил Джабаров са обвинени като лидери на банда за финансови измами и пране на пари, действала от края на 2017 г. досега, а Мая Господинова – като близък до тях участник в групата. Спецсъдът остави под домашен арест други трима обвиняеми, също служители на Моллов и Джабаров.
Обвиняемите са заблуждавали жертвите си, че след като купят голямо количество акции, книжата бързо ще станат ликвидни.
В неделя ръководителката на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и зам.-директорът на ГДБОП Димитър Брайков описаха шестимата заподозрени като „харизматични и изключително интелигентни хора“, които са измамили поне 200 свои клиенти. Според разследващите, обвиняемите са заблуждавали жертвите си, че след като купят голямо количество акции, книжата бързо ще станат ликвидни и ще им донесат двойна или тройна печалба.
„Средствата се превеждали на посочени от „брокерите“ банкови сметки, но те в действителност не са били инвестирани в ценни книжа, а били пренасочвани към сметки на други свързани дружества. Те не са имали лиценз за извършване на инвестиционна дейност“, твърдят от държавното обвинение.
Броят на компаниите, чрез които е била реализирана предполагаемата схема, е около 50, като разследващите все още не са изчислили сумата на твърдяните общи щети на пострадалите. Засега споменават само, че има единични случаи на „ужилени“ с по около 1 милион лева.
Медиите отдавна следят темата
Месец преди акцията по задържането на шестимата, свързани с бившата „Глобал Маркетс“ фирми станаха обект на разследване на „Господари на ефира“. Авторката му Виктория Симеонова подаде сигнал в ГДБОП, след като беше подложена на тормоз по телефона и в интернет.
През последните години предаването излъчи серия репортажи по темата. Сред тях беше и интервю от 2018 г. с тогавашния заместник районен прокурор на София Невена Зартова, която днес вече е ръководител на Софийската районна прокуратура (СРП).
На въпрос дали има данни за прокурорски чадър над Моллов, Джабаров и колегите им, Невена Зартова отрече.
Преди три години Зартова заяви, че по отношение на „Глобал Маркетс“ в СРП се водят общо пет досъдебни производства за измама, първото от които е образувано още през 2014 г. Тогава тя допълни, че при събиране на „достатъчен обем доказателства“, ще бъдат повдигнати обвинения, което обаче стана факт едва преди няколко дни. На въпрос дали има данни за прокурорски чадър над Моллов, Джабаров и колегите им, Невена Зартова отрече.
Дейността на брокерите от „Глобал Маркетс“ беше обект и на разследване на „Капитал“ още през 2017 г., но тогава нямаше реакция от разследващите.
Дни преди задържането им свързаното с „Биволъ“ Бюро за разследващи репортажи и данни (BIRD) пък публикува извадки от бележник на Моллов от 2019 г., отразяващи дейността му като парламентарен сътрудник на депутата от БСП в 44-тото Народно събрание Валентин Ламбев и срещи с руски политици и дипломати.
Веднага след ареста на шестимата заподозрени за финансови измами, сайтът публикува още извадки от тефтера, от които се разбира, че той е имал информация за воденото от ГДБОП разследване срещу фирмите му.
Настоящото дело тече от 2019 г.
По време на разглеждането на мерките за неотклонение на шестимата в понеделник вечерта стана ясно, че разследването срещу тях е започнало през 2019 г. Спецпрокуратурата сочи Моллов и Джабаров като ръководители на схемата за финансови измами, които лично са давали указания и задачи на служителите си.
Оставената за постоянно в ареста заедно с тях Мая Господинова беше описана като приближена до Моллов „помощник-счетоводителка“, която е била запозната с движението на пари по личните му сметки. Конкретни подробности в тази посока обаче не бяха изнесени в съдебната зала.
Спецсъдът остави под домашен арест Светла Цонева, Ивайло Асенов и Фердинанд Николов, чието участие в дейността на престъпната група беше определено от магистратите като „далеч по-незначително“. От обвинителната пледоария се разбра, че Цонева е изпълнявала функциите на офис мениджър, а Асенов и Николов са привличали потенциални клиенти.
По делото е разпитан и свидетел с тайна самоличност, който описва схемата като „финансова пирамида“.
В съдебната зала бяха цитирани показания на пострадали, бивши служители и хора, които са били подставени лица в част от свързаните дружества в мрежата, за която спецпрокуратурата твърди, че е изградена от Моллов и Джабаров. По делото е разпитан и свидетел с тайна самоличност, който описва схемата като „финансова пирамида“.
Тезата на защитата беше, че към този момент обвинението не е представило достатъчно конкретни данни за финансови измами, осъществени от организирана престъпна група. Основната част от свидетелските показания пък адвокатите определиха като твърдения на клиенти, останали недоволни от направените инвестиции.
Адвокат Костадин Костадинов, защитаващ Моллов, дори сравни сиганлите на сочените за жертви с хора, играещи хазарт, чиито спортни залагания или игра на рулетка са се оказали неуспешни, да се оплачат в прокуратурата.
Бизнес на три континента
Кирил Джабаров и Йордан Моллов пожелаха и сами да се обърнат към спецсъда след защитата си. Първият заяви, че фирмите им от години работят на три континена – Европа, Америка и Африка. Част от свидетелите определи като „семейно свързани“, които са получавали „неколкократно“ дивиденти от същата дейност, „която сега твърдят, че е незаконна“. Джабаров добави, че има семейство и малко дете и не би се укрил, ако излезе на свобода.
Моллов пък посочи, че като парламентарен съветник е работил за усъвършенстването на законодателството във финансовия сектор и дори за промяна на квалификацията за финансова измама в Наказателния кодекс, която сега била несъвършена. Обясни също, че преди да се върне в България, е работил в чужбина, където е упралявал финансови портфейли и „никога не е изчезнал и цент“.
Пускат жалби до прокуратурата, защото това е най-евтиният вариант.Йордан Моллов
Той обясни многобройните жалби срещу бизнеса им с Джабаров с високите съдебни такси, които иначе недоволни клиенти би трябвало да платят, за да съдят борсовия си посредник по гражданско-правен ред.
„Пускат жалби до прокуратурата, защото това е най-евтиният вариант“, обобщи Моллов.
Достатъчно уличаващи доказателства
Специализираният наказателен съд обаче прие, че макар и недостатъчни за осъдителна присъда, представените към този момент доказателства стигат, за да се направи обосновано предположение, че такава престъпна група за измами действително е съществувала.
Магистратите се позоваха на показанията на двайсетина свидетели, описващи как действа описаната от обвинението схема и за какво е отговарял всеки от шестимата заподозрени.
По отношение на опасността от укриване, спецсъдът посочи, че няма данни за такава спрямо Господинова, Цонева, Асенов и Николов, но „не така стоят нещата с Джабаров и Моллов“, които притежават „сериозен финансов актив“ и често пътуват зад граница. Заради това магистратите приеха за вероятно, че двамата са изградили достатъчно силни контакти в чужбина, които биха могли да използват, за да се укрият, ако излязат от ареста.
„Съвременната история на България познава доста такива сполучливо реализирани опити“, отбеляза специализираният съд, без обаче да уточни кои случаи визира и каква фактическа връзка имат те с настоящото дело.
Наред с това той прие, че има опасност обвиняемите да попречат на разследването, включително и чрез унищожаване на документи, „софтуерни записи и други подобни“ и затова прецени, че те трябва да останат задържани. Тримата по-нископоставени в посредническия бизнес на Джабаров и Моллов обаче бяха оставени под домашен арест като ще бъдат проследявани с електронни гривни.
Мерките за неотклонение на шестимата обаче не са окончателни и могат да бъдат обжалвани от защитата им пред Апелативния специализиран наказателен съд. Той ще заседава по казуса на 6 април.
