Проява на смелост или обикновена грешка? Кое от двете определения пасва най-добре на молбата до Конституционния съд да разясни значението на понятието "пол"?
Въпросът до конституционните съдии беше отправен преди дни от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Според експерт, с когото Свободна Европа разговаря, това питане може да доведе дотам, че да улесни бъдещи законодателни решения. Според друг питането ще улесни съда.
Защо изобщо е зададен въпросът
Причината ВКС да задава този въпрос е противоречивата съдебна практика по дела, свързани с промяна на документите на транссексуални хора.
Има ли понятието “пол” самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното”, питат от ВКС.
Конституционният съд трябва да изясни и къде е балансът между “пола” според конституцията и правото на личен живот, залегнало в Хартата на основните права в ЕС и Европейската конвенция за правата на човека.
Откъде идват противоречията
Противоречията по делата на транссексуалните, които искат юридически да променят пола си, идват от празнотата в закона, която съдиите опитват да преодолеят, тълкувайки Европейската конвенция за правата на човека, Конституцията, Закона за гражданската регистрация и Закона за българските лични документи, отбелязва специализираният портал Lex.bg.
Съдиите дават различни отговори по дела на транссексуални - дали трябва да се изисква човек да е претърпял операция за смяна на пола, или е достатъчно да е провел хормонална терапия.
В решение от 2019 г. ВКС извежда предпоставките за юридическа промяна на пола директно от Европейската конвенция за правата на човека. Според нея всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот и на полово самоопределяне.
Това обаче е едната линия на съдебната практика. През 2019 г. състав на ВКС застъпва друго виждане - че промяна на пола в акта за раждане може да бъде направена само ако той погрешно е бил вписан при издаването на документа, тоест само грешка може да доведе до промяна и в имената, и в единния граждански номер.
"Не е нужно да питате"
Още преди Конституционният съд да е отговорил на тези тясно експертни въпроси, изпълнителната власт в лицето на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов взе отношение.
“Не е нужно да питате конституционните съдии”, обърна се вицепремиерът и министър на отбраната към председателя на ВКС Лозан Панов. “Аз ще Ви задам един прост въпрос и моля Вие да си отговорите на него – Вас майка ли Ви е раждала, или трансджендър? Вас баща ли ви е създал, или трансджендър?”, написа Каракачанов в профила си във Фейсбук.
По думите му въпросите на съдиите засягат и националната сигурност. “Убеден съм също така, че заедно с Вас - нормалните български граждани - няма да допуснем и занапред подобни неадекватни политики, насочени срещу нормалността, семейството, християнството, държавността и националната сигурност на България”, написа Каракачанов.
Експертите
Според Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на БХК, питането на върховните съдии е “смело”.
"Противоречивата практика идва оттам, че едни съдилища започнаха да отказват промяна на гражданския пол, тоест отбелязването в акта за раждане", каза тя пред Свободна Европа.
"Преобладаващата практика беше да се уважават тези искания", каза тя и обясни процесите с "нарастващата по-консервативна вълна в обществото".
Според бившия конституционен съдия Румен Ненков съдебната практика по подобни казуси би могла да бъде улеснена след законодателни промени, а не от тълкуване на Конституционния съд.
“Едно тълкуване на Конституционния съд обаче може да улесни и да насочи бъдещо законодателно решение в тази посока”, каза Ненков пред Свободна Европа.
