В продължение на десетилетие тя работи като репортер, редактор и водещ в различни телевизии. През това време обаче се занимава любителски и с фотография, която е нейна страст още от детството. В един момент преди няколко години тя избира да се насочи към професионалната сватбена фотография и да изостави телевизията.
Тя е 36-годишната Татяна Чохаджиева и наскоро нейни снимки бяха отличени в няколко конкурса, обявени от Световната асоциация на сватбените фотожурналисти. Членове на журито в тази организация са известни фоторепортери от медии като „Ню Йорк Таймс“, Си Ен Ен, „Шпигел“, „Гардиън“, „Франс прес“ и други.
В организацията членуват общо 14 българи и много от тях имат значими постижения. В края на годината за всеки фотограф се формира рейтинг на база спечелените награди и получените точки и така фотографите заемат своето място в различни класации, например топ 10 на сватбените фотографи в Германия. Двойки от целия свят, решили да сключат брак, имат достъп до тази информация и могат да изберат фотограф от различна държава, ако харесат портфолиото му.
„Участието в подобни организации дава усещането за принадлежност към общност, отваря вратите на българите към света, позволява на всеки фотограф „да си свери часовника“, да се самоусъвършенства, да подобрява стила си на снимане и да се учи от най-добрите. Всъщност тази година може да сбъдна своя мечта и да снимам сватба в Париж. Надявам се пандемията да не попречи на плановете ми“, казва Татяна пред Свободна Европа.
„Най-голямото признание“ за нея обаче не са конкурсните награди, а доверието на клиентите ѝ, „които се превръщат в приятели“. Тя цени най-вече отзивите и щастието им, за което допринася чрез своите фотокниги от всяко следващо сватбено тържество.
На въпрос защо е избрала фотографията пред телевизионната журналистика, Чохаджиева отговаря, че е усетила нужда от „малко повече свобода и независимост, място за повече творческа изява“.
„Окончателно се отказах от телевизионната журналистика през 2014 г. и оттогава се занимавам единствено с фотография. Двете професии имат сходства – трябва да реагираш бързо, да уловиш същината на момента автентично от интересна гледна точка. Обичам да изследвам нови места, лица, емоции, да надниквам отвъд видимото, да търся и откривам най-красивото у всеки.“
Татяна споделя, че в настоящата ѝ работа харесва усещането да е „машина на времето“ за младоженците: „Да ги гледам със сърце в очите. Да съм довереник в най-специалния им ден от подготовката до последния ритуал. Да ги снимам красиви, влюбени и млади. И да ги съхраня така във времето.“
Снимането на младоженци всъщност е семеен бизнес за Татяна и съпруга ѝ Иван Чохаджиев, който също се занимава със сватбена фотография. Двамата имат две деца – на 4 и 6 години.
Подобно на милиони други семейства през последната година, животът на Татяна и Иван също е сериозно засегнат от пандемията от коронавирус. Заради постоянно променящите се ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19, през по-голямата част от последната година сватби се организираха рядко или изобщо нямаше.
„Както при всички свободни професии, особено свързани със събития, и при нас работата намаля. Гледаме на ситуацията като на възможност да подобрим познанията си. Участвам в онлайн фотографски уъркшопи, имам и повече време за четене“, споделя Чохаджиева.
Голяма част от всекидневието ѝ, разбираемо, е заето с децата ѝ, които не са посещавали детска градина от октомври миналата година. Двамата със съпруга ѝ вече са ваксинирани и се опитват да компенсират липсата на занимания в градина с разходки сред природата и срещи с други семейства с деца, „които също се пазят и са по-отговорни“.
Татяна Чохаджиева завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това специализира и във Висшето училище по журналистика в Лил, Франция. В продължение на общо около 10 години работи в няколко телевизии като ББТ, ПРО.БГ, ТВ+, „България он еър“ и „Нова телевизия“.
„За да снимаш добре, трябва да си чувствителен, поетично настроен, да гледаш с любов, съчувствие и състрадание, да можеш да съпреживееш ситуацията, да се влюбиш в нея, да погледнеш на обекта, който снимаш, с приемане, малко самоирония, обич и любопитство. Поне това е моята рецепта.“
