Само до преди седмици Мианмар или Бирма звучеше като далечна страна, която се намира “някъде там в Азия“. Страната най-често се споменаваше във връзка със събитията в Рохинга през 2017 г., когато стотици хиляди от преобладаващото мюсюлманско малцинство в региона бяха принудени да избягат в съседни страни заради серия от атаки от страна на военните.
Така беше до началото на февруари, когато същите военни извършиха преврат в страната и застанаха начело на управлението.
Оттогава Мианмар не спира да привлича международното внимание, протестите са кървави и няма изгледи да стихнат. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен твърди, че ситуацията е една от ключовите в Източна Азия.
Тази страна е бивша колония, преминала през социализъм и управление на военна хунта, за да достигне до демокрацията. Сега обаче отново е под контрола на военните и въпросът е дали в тази история имат роля Китай и Русия.
От британска колония към диктатура и ново име
Мианмар се намира в югоизточна Азия и граничи с Тайланд, Лаос, Бангладеш Китай и Индия. Населението на страната достига 54 млн. души, а официалният език е бирмански.
Световната банка определя икономиката като една от най-бързо развиващите се в света. Брутният вътрешен продукт е малко над 76 млрд. долара, а основните индустрии са свързани с добива на горива и полезни изкопаеми, туризма, производството на храни. В същото време процентът на сивата икономика е от най-големите в света.
Страната е част от Британската империя от 1885 до 1948 г. Именно след края на Втората световна война, когато територията на страната е опустошена, считаният за бащата на нацията и основател на военните сили Аун Сан успява да договори независимостта на страната си от Великобритания. През 1947 г. той печели и първите избори след отделянето на Бирма от Индия, но скоро след това е убит заедно с други от водачите на партията му.
Аун Сан е баща на Аун Сан Су Чжи, която до преврата от 2021 г. беше неформалният лидер на страната.
Между 1948 и 1962 г. страната успява да запази демократично управление и многопартийна система. През 1961 г. тя дори успява да излъчи третия генерален секретар на Обединените нации.
През 1962 обаче няколко от малцинствените етнически групи в страната започват борба за автономност, което не се харесва на военните. Те организират преврат и в рамките на 12 години начело на държавата стои революционен съвет, а лидер е генерал Не Вин. Всички сфери на живота биват национализирани или попадат под контрола на правителството до 1988 г., а идеологията, която изповядват управляващите е т.нар. бирмански социализъм, който включва принципите както на марксизма, така и на будизма. В следващите десетилетия страната от прогресираща и бързо растяща икономика се превръща в една от най-бедните в региона.
През 1988 г. след серия от продемократични протести социалистическата партия е разпусната и контролът отново е поет изцяло от военните, които обявяват военно положение и отказват да предадат властта до 2011 г., когато започват демократичните реформи.
Именно през 1988 г. в опит да се откъснат от социалистическото минало, официалното име на страната е променено от Бирма на Мианмар.
От 2011 г. и особено след 2015 г., когато партията на Аун Сан Су Чжи спечели изборите, лидерката е лицето на страната.
Защо военните са толкова могъщи
След преврата на 1 февруари в страната беше обявено едногодишно военно положение, Аун Сан Су Чжи и останалите водещи полици бяха поставени под домашен арест, а начело застана лидерът на военните Мин Аун Хлаин. За целта беше използвана специална точка от конституцията на страната, която позволява на военните да вземат контрол в случай на “заплаха за нацията“.
Пред Ройтерс анализатори констатираха, че превратът може да е бил плод на личната амбиция на Хлаин, на когото предстоеше пенсиониране от лидерския пост при военните. Друга версия за причините е свързана и с желанието на партията на Су Чжи да ограничи влиянието на представителите на армията.
Огромната власт на военните идва отчасти от средствата, с които те разполагат. Освен голяма част от националния бюджет, те получават и значителна финансова мощ благодарение на връзките с няколко от големите бизнес конгломерати.
Сред тях са Myanmar Economic Corporation (MEC) и Myanmar Economic Holdings Limited (MEHL), които притежават бизнеси, свързани с минния, банковия, туристическия, тютюневия и още редица сектори.
Синът на Хлаин дори притежава част от водещ в страната телеком, както и почивен комплекс.
Позициите на Китай и Русия и имат ли те връзка с преврата
САЩ и други местни държави, които имат сериозни позиции в Мианмар – Япония, Сингапур, Тайланд и Южна Корея - се обявиха твърдо срещу преврата. Но позициите на Китай и Русия са различни.
Двете държави успешно използваха факта, че са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и активно отбиваха всякакви възможности за сериозни действия спрямо азиатската държава.
Китай дори нарече преврата “сериозна промяна в кабинета“ в опит да избегне по-острия език спрямо действията на военните.
В последните седмици тонът на Пекин все пак беше втвърден, след като няколко китайски фабрики в бившата Бирма бяха опожарени, а служители на посолството на страната бяха нападнати от протестиращи.
Това доведе до призив за защита на китайските граждани и фабрики. В същото време до момента Пекин отказва да коментира стотиците убити протестиращи. Според редица анализатори целта на Китай е от една страна да засили собствените си позиции, а от друга страна да отслаби тези на САЩ и съюзниците и в региона.
Китай е най-големият инвеститор в страната като фокусът пада върху миньорския и енергийния сектор, както и върху добива и продажбата на петрол и газ.
Само три седмици преди преврата пък външният министър Ван И беше на визита в Мианмар, по време на която многократно отправи похвали към генералите, а самият Хлаин беше определен за основна фигура в “националната трансформация и развитие“.
Съмнения поражда и посещението на военния министър на Русия Сергей Шойгу точно преди преврата. На 22 януари, тоест 9 дни преди началото на събитията, той провежда среща с генерал Хлаин, на която двамата договарят доставката на оръжия за бирманските военни. Няколко издания излязоха с информации и за близко приятелство между двамата военни, изградено през годините. Самият Хлаин често е посещавал Москва, като последната му визита датира от май 2020 г. Тогава той беше част от тържествата по повод 75-ата годишнина от победата на Русия над нацистка Германия.
В последното десетилетие връзките между Москва и Найпидо се засилват, а основна роля в тази посока играе именно военното сътрудничество.
За разлика от Пекин обаче, Москва реагира доста по-остро на новините за убийствата на протестиращи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви ситуацията за тревожна и обяви, че руските власти дори разглеждат възможността да преустановят продажбата на оръжие и взаимните учения.
Дали визитите от страна на представители на двете страни седмици преди преврата, имат някаква връзка с него засега остава неясно и е по-скоро в сферата на теориите на конспирациите.
