В четвъртък се навършват 10 години от голямото земетресение, последвано от цунами и ядрена криза, които сполетяха Япония.

Трагедията доведе до повече от 20 000 жертви, а стотици хиляди бяха изселени. До днес десетки хиляди жители все още не са се завърнали по домовете си. Правителството инвестира стотици милиарди, като процеса по възстановявани все още продължава.

Всичко започна с едно земетресение от 9 по скалата на Рихтер. То беше отчетено като най-тежко в историята на Япония и четвъртото най-силно в историята на планетата след началото на процеса по регистрация на земните трусове през 1900 г.

Само половин час по-късно вълна с височина 10 метра удари бреговете на островната държава, помитайки по пътя си пристанища, магистрали и цели градове.

Правителството незабавно обяви извънредно положение и започна спасителни операции в най-тежко пострадалата северна част на страната.

Ден по-късно ядрената централа във Фукушима обяви извънредно положение. В продължение на няколко дни бяха съобщавани различни данни относно степента на проблема в централата. Към 18 април тя беше на “ниво 5“, което значи, че има вероятност за разпространение на радиоактивни отпадъци.

Месец по-късно степента беше повишена до “ниво 7“, което е еквивалент на ситуацията при аварията в Чернобил.

В резултат от разрушенията половин милион души загубиха домовете си и бяха разселени в различни части на страната. Десет години по-късно над 40 000 от тях все още не са се върнали в домовете си.

Правителството похарчи около 300 млрд. за възстановяване на инфраструктурата и за подкрепа за населението. Десетки пътища бяха изградени наново, след като стихията ги заличи напълно.

И до днес голяма част от региона около атомната централа във Фукушима остава забранена зона. За да бъде намален нейният обхват, бяха премахнати стотици тонове от най-горните слоеве на почвата, отрязани бяха дървета, а хиляди домове се сдобиха с нови покриви.

За да се предотврати нова трагедия, бяха изградени над 400 км. защитни стени. Критиците на тези мерки се обявиха против строежите, защото те не гарантират абсолютна сигурност и могат да се окажат пречка за обратното отичане на водата в океана при бъдещи земетресения.