Прокурорските проверки на изтеклите в публичното пространство записи от телефонни разговори, в които се чува гласът на премиера Бойко Борисов, както и на кадрите от спалнята му, са извършени всички необходими действия, но не са открити данни за престъпления.
Това се казва в отговорите на главния прокурор Иван Гешев, изпратени на комисията на Европейския парламент (ЕП) по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) , съобщава в. „Сега“.
През януари евродепутатите изпратиха уточняващи въпроси до прокуратурата и правителството в България, свързани с ключови случаи като испанското разследване за т.нар. „къща в Барселона“, аудиозаписите с гласа на Борисов и кадрите от спалнята в държавното му жилище, на които се виждаха 500-еврови пачки и златни кюлчета в нощното му шкафче.
Както е известно, разследващите прекратиха проверките за записите и кадрите от спалнята на министър-председателя, постановявайки, че и в двата случая няма данни за извършено престъпление. Освен това прокуратурата обяви, че не може да установи кой е направил снимките и видеото от премиерската резиденция в Бояна. На 8 януари от LIBE изпратиха общо 14 въпроса, адресирани до министъра на правосъдието и главния прокурор и техните заместници.
В отговорите, върнати от София и публикувани на сайта на ЕП, се посочва, че дори Гешев не може да разгласява информация от българското разследване по повод „Барселонагейт“. Все пак става ясно, че производството няма напредък, тъй като прокуратурата заявява, че по казуса няма по-нова информация от тази, която вече е дадена на евродепутатите през септември миналата година.
Тогава държавното обвинение в България информира Европарламента, че разследването е образувано по сигнал на гражданското движение „БОЕЦ“ във връзка в публикацията в каталунското издание „Периодико“, свързваща името на Борисов с предполагаемо пране на пари. В първите отговори на Гешев по темата се казваше още, че по случая са били разпитани замесените лица, включително премиерът, както и че са назначени данъчни ревизии и проверки на физически и юридически лица.
През януари от Европарламента попитаха колко пъти главният прокурор се е възползвал от правомощията си и е отменил решения на свои подчинени, както и колко често е издавал писмени инструкции до тях при специфични случаи.
В своите отговори, публикувани сега, Гешев уверява евродепутатите, че използва правомощието си за произнасяне по конкретен прокурорски акт по линия на надзора за законност само в изключителни случаи. Той дава пример, че през 2019 г. предшественикът му Сотир Цацаров е отменил прекратяване на разследване в едва 8 от общо 36 случая. А през 2020 г. вече Гешев е направил това в 9 от общо 28 случая като не е давал писмени указания за конкретни действия по разследвания.
От своя страна правителството уверява Европарламента, че е приело мерки за „повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област“. Освен това управляващите отчитат като напредък в изпълнението на европейските препоръки приемането на законовите промени, въвеждащи новата фигура на специален обвинител, който единствен може да разследва главния прокурор и неговите заместници.
По отношение на практиката да се дава българско гражданство на инвеститори, заради която България е заплашена с наказателна процедура от Европейската комисия, София потвърждава, че няма намерение да се откаже от нея. Посочва обаче, че наскоро приетите законови промени имат за цел да въведат по-добър контрол над тази дейност.
