Студентите ѝ наричат себе си "сейковчета", а нея "мама Надя". Тя е проф. Надежда Сейкова, която навърши 90 години на 28 февруари.
"Вие вложихте своята висока класа на професионалист и човек в националното ни изкуство и култура", се казва в поздравителния адрес от Румен Радев. Навръх рождения си ден Надежда Сейкова получи и Почетен знак на президента на Република България за значим принос към българската култура и духовност.
"Приемам всякакъв вид театър, ако е издържан, но не мога да го правя… Обичам и изповядвам емоционалния театър и се опитвам да правя такъв театър", казва проф. Сейкова в свое интервю за списание "Театър" (сп.”Театър”, бр.5-6, 1995). Самата тя е поставяла всички комедии на Шекспир през дългогогодишната си кариера. Някои дори повече от веднъж. От българските класици често е поставяла Йордан Йовков и Елин Пелин. А от руските драматурзи много обича А.П. Чехов.
Надежда Сейкова е първата и единствена жена ректор в историята на театралната акдемия. Тя управлява ВИТИЗ от 1981 до 1987 г. До нейното пенсиониране през 2002 г. през преподавателската ѝ школа минават 14 випуска с около 250 студенти. След това тя продължава да преподава и в театралния колеж "Любен Гройс", Пловдивски университет "Паисий Хиляндарски", Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", Югозападен униврситет "Неофит Рилски". А нейни студенти можете да срещнете в театрите в цяла България.
В практиката ѝ за нея много важни са взаимоотношенията - "колкото по-искрени и богати са, толкова по ме вълнува". Ако не е бил театърът, е щяла да стане учител, каквито са били и двамата ѝ родители. Казва, че изграждайки актьори, се е опитвала да ги предпази от театралщината и ги е учила да бъдат органични. А доверието е това, което изгражда връзката ѝ с учениците ѝ през годините. Сред тях са Антоний Генов, Стефан Воронов, Красимир Ранков, Мария Каварджикова, Възкресия Вихарова, Янина Кашева, Ирини Жамбонас, Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Руслан Мъйнов, Веселин Мезеклиев, Светослав Добрев, Валерия Кардашевска, Гергана Стоянова, Мариан Бачев и много други.
Въпреки че животът ѝ е посветен на театъра, тя има и една роля в киното. С Рангел Вълчанов участват във филма на Захари Жандов "Тревога" (1951) по сценарий на Орлин Василев и Анжел Вагенщайн. Сейкова има малка роля. Години по-късно снимка от филма се появява в Музея за революционно движение в София, а по-късно мъжът ѝ вижда същата снимка в музей в Лайпциг. Тя обаче е представена като архивна снимка на партизанското движение в България. "Беше смешно и нелепо, но това показва, че „доказателствата” за историческата истина лесно могат да бъдат подправени", казва Сейкова пред e-vestnik през 2009 г.
През годините светогледът ѝ се променя. През 2017 г. казва, че преди винаги е мислела за бъдещето и рядко се е връщала в миналото. "Сега живея с миналото, сега ме крепят спомените ми", казва Сейкова.
Носителка е на "Аскеер" и "Икар" за цялостен принос през 2014 и 2016 г. През 2019 г. става десетата носителка на почетна награда за театрална педагогика на френската акдемия за театър и кино "Флоран", която се връчва на жени педагози от Европа. С това тя става и първата отличена българка. Посетила е повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Куба, като е участвала във фестивали и конференции. Има над 100 театрални постановки на българските и международни театрални сцени
На 90 години Надежда Сейкова продължава да е обградена от млади хора. Те са хората, които поддържат младостта ѝ "не като физиология, а иначе". На снимка от рождения ѝ ден професорката приема със сърдечна усмивка поздравления от свои ученици, пристигнали в дома ѝ, за да ѝ предадат почетния знак от президента и да ѝ поднесат цветя за личния ѝ празник. "Тя за нас е всичко". С тези думи я описа пред Свободна Европа нейната студентка и преподавателка в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" доц. Валерия Кардашевска.
