Софийският градски съд (СГС) отхвърли в петък искането на прокуратурата за заличаване на извънпарламентарната партия „Възраждане“. Решението обаче не е окончателно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок.
Държавното обвинение твърдеше, че при учредяването на формацията през 2015 г. са присъствали по-малко от минимално необходимите 500 граждани. Прокуратурата се позоваваше на своя проверка, според която към датата на провеждане на Учредителното събрание на „Възраждане“ 86 лица, вписани като учредители, са били в чужбина.
Освен това твърдеше, че 108 от общо 580-имата учредители са заявили, че подписите в списъците не са техни, а 87 лица – че не са подписвали Декларация за индивидуално членство по Закона за политическите партии. В искането за заличаване на партията беше посочено и, че двама от посочените като нейни учредители били починали месеци преди събранието.
СГС обаче приема, че всички тези обстоятелства са били предмет на проверка от страна на съда по време на производството, при което „Възраждане“ е била официално регистрирана преди близо шест години. Магистратите посочват, че по закон тогава участие е взел и представител на прокуратурата, който не е протестирал регистрирането на „Възраждане“ с такива съображения.
„Следователно, твърдените в исковата молба обстоятелства във връзка с учредяването и регистрацията на партията са били в предметния обхват на проведеното преди около 6 години производство. Видно от доказателствата по делото, прокурорът не е упражнил и правото на протест срещу постановеното съдебно решение“, постановява градският съд в решението си, публикувано в петък.
Магистратите посочват още, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. Това е така, защото тези обстоятелства вече са били проверени в рамките на съдебното производство по регистрацията на „Възраждане“.
В този смисъл СГС подчертава, че „законодателят ясно е определил, че обществената нужда не налага разпускане на политическата партия, в чиято дейност не се откриват нарушения на закона или Конституцията, при евентуално последващо установяване на нарушения при учредяването ѝ“.
Наред с това, магистратите отбелязват „за пълнота“, че твърденията на прокуратурата в случая дори не се потвърждават от свидетелските показания по делото: „Всички разпитани свидетели заявяват, че са присъствали на проведеното учредително събрание и са подписали декларация за индивидуално членство.“
Няколко месеца преди прокуратурата да поиска заличаването на „Възраждане“, лидерът ѝ Костадин Костадинов беше обвинен за разпространяване на невярна информация, с която може да се предизвика паника. Тогава той твърдеше, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са „пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите“.
Костадинов е общински съветник във Варна. Той е бивш член на НФСБ и ВМРО, която през 2011 г. го издигна като кандидат за кмет на Варна. На парламентарните избори през 2017 г. „Възраждане“ получи малко над 1% от действителните гласове. Формацията изразява силно критични позиции към НАТО и определя ЕС като „затвор“.
