Газопроводът „Балкански поток“ ще пренася почти наполовина по-малко природен газ от първоначално предвиденото през следващите години, съобщи „Капитал“. Това значи, че инвестицията на България в построяването на инфраструктурата – близо 3 милиарда лева – може да не се изплати в планирания срок.
„Капитал“ цитира данните от портала на Европейската мрежа на газопреносните системни оператори (ENTSOG), част от която е и българския държавен газопреносен оператор „Булгартрансгаз“.
Според тях максималният капацитет на продължението на „Турски поток“ през България при изхода за Сърбия (точка Киреево/Зайчар) е 211 гигаватчаса на ден и ще остане такъв в следващите години. До 15 януари 2021 г. обаче платформата на ENTSOG показваше, че този капацитет е 400 гВтч/ден.
Промяна има и при резервирания капацитет, съобщи още „Капитал“. Тя е направена на 11 януари. До този момент в платформата се посочваше, че запазеният капацитет е 318 гВтч/ден. След промените от 11 януари обаче резервираният капацитет става 157 гВтч/ден и остава такъв до 1 април, когато намалява до 97 гВтч/ден за период от 6 месеца. На 1 октомври 2021 г. се повишава до 211 гВтч/ден (100% от техническия капацитет) до края на 2039 г.
Двете компании, резервирали капацитет от газопровода, са руската държавна „Газпром“ и швейцарската MET, като нейният дял е значително по-малък.
Намаленият технически и резервиран капацитет означава, че България няма да получи планираните приходи от експлоатацията на газопровода. Те идват от транзитните такси, които държавата получава от компаниите, които пренасят природен газ по инфраструктурата. Намаленият капацитет значи по-малко транзитни такси.
Според „Капитал“ при достигане на максималния резервиран капацитет според сега наличните данни – 211 гВтч/ден от 1 октомври 2021 г. – приходите ще намалеят с по 100 милиона лева на година в сравнение със сценария, при който запазеният капацитет е 318 гВтч/ден.
Така приходите от „Балкански поток“ до 2039 г., докогато има резервиран капацитет, ще бъдат 4,9 млрд. лева, вместо предвидените по-рано 6,9 млрд. лева. Разходите за експлоатацията на газопровода за същия период са изчислени от „Булгартрансгаз“ на 2,5 млрд. лева, а инвестицията на България в построяването му е около 3 млрд. лева.
Свободна Европа попита Министерството на енергетиката и „Булгартрансгаз“ кога и защо са направени промените в техническия и резервирания капацитет на газопровода и как това ще се отрази на плановете за възстановяване на инвестициите, които България е вложила в него, но до момента не е получен отговор.
България осигури почти 3 млрд. лева, с които плаща за построяването на газопровода. Основният изпълнител на строителството в България е саудитската компания „Аркад“, която се ръководи от руски граждани. Те наеха за подизпълнители основно руски фирми, а тръбите за газопровода са произведени в Русия.