Новият специален обвинител, който единствен ще може да образува разследване срещу главния прокурор и заместниците му и да ги изправя пред съда, вече е факт в правния мир. Това стана, след като управляващото мнозинство отхвърли в сряда ветото на президента Румен Радев над приетите по-рано промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
Чрез поправката беше прокарана идеята на ГЕРБ в системата на държавното обвинение да се появи нов висш прокурор, който да е компетентен само по делата срещу висшето си ръководство. Така управляващите искат да отговорят на препоръките от различни европейски институции, в които се казва, че главният прокурор трябва да може да бъде разследван от независима фигура. Предложеното решение обаче беше разкритикувано последователно от Висшия съдебен съвет (ВСС), прокуратурата и европейските партньори на България.
Няколко дни преди окончателното гласуване на поправката в края на януари Съветът на Европа излезе с позиция, според която идеята за нов специален обвинител не е адекватно решение на проблема. Причината е, че той също ще работи в рамките на държавното обвинение, ръководено от главния прокурор. Затова оттам предложиха алтернативен вариант, при който едно евентуално бъдещо разследване срещу него да бъде водено от съдии, тъй като те не са част от системата на прокуратурата.
Преди това Пленумът на Висшия съдебен съвет също критикува законопроекта на управляващите. Той единодушно прие становище, в което посочи, че тези промени не отговарят нито на препоръките на Венецианската комисия, нито на решението от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Колеви срещу България“. С него България беше осъдена още през 2009 г. заради липсата на законови гаранции за ефективно разследване срещу главния прокурор.
Тези критики бяха използвани от президента Радев, който преди седмица върна законопроекта за ново гласуване в парламента. Мнозинството от депутатите обаче не възприеха никой от аргументите срещу промените, изразени от български и европейски експерти.
По време на дебата в пленарната зала в сряда Крум Зарков от БСП коментира, че основният проблем е, че прокуратурата функционира по начин, който позволява намеса на главния прокурор във вътрешното убеждение на останалите обвинители, както и, че има решаващо влияние върху дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС).
„Ако нямаше такъв проблем, нямаше да има проблем с разследването на главния прокурор“, обобщи социалистът, добавяйки, че този проблем може да бъде решен по начина, описан подробно от европейските институции.
Христиан Митев от „Обединени патриоти“ и Красимир Ципов от ГЕРБ обаче му опонираха, че комплексното решение на проблема е изисквало промени в Конституцията, но този шанс е бил пропуснат, когато парламентът отхвърли предложението на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико Народно събрание.
В крайна сметка новата висш прокурорска фигура беше създадена със 124 гласа на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и четирима независими депутати, а от БСП и ДПС гласуваха „против“.
Обинителят по разследването на главния прокурор ще се избира от Пленума на ВСС с мнозинство от 15 от общо 25 гласа и ще има петгодишен мандат. След изтичането му ще може да избере дали да се върне в прокуратурата, или да стане съдия.
Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд. При отказ да образува разследване срещу някой от тях, това постановление на новия специален обвинител ще подлежи на обжалване от подателя на сигнала пред спецсъда. Това ще бъде единственият случай, в който подобно прокурорско постановление ще бъде поставено под съдебен контрол. Останалите откази на държавното обвинение да образува досъдебни производства не могат да се атакуват в съда.
