Над 75 хиляди паметни плочи – но с големината на паве, 96х 96 мм, вградени в паважа, ръчно изработени от месинг, с името на един човек, чийто живот е бил насилствено прекъснат от националсоциализма. Това са така наречените “препъни-камъни” (Stolpersteine), които немският артист Гунтер Демниг започва да поставя от 1995 година първо в Германия, после в други страни. Проектът не спира до днес и се превръща в най-големия децентрализиран мемориал в света.
“Графикът ни е пълен. Не приемаме повече заявки за церемонии по полагане на камъните преди 2022”, може да се прочете на сайта на проекта. Поръчаните мемориални камъни ще бъдат доставени тази година по план, но артистът няма да пътува, както обикновено, при тяхното поставяне в паважа – тази церемония трябват да извършат на място самите поръчители на камъните.
Всъщност това е единствената промяна, която пандемията от коронавирус внася в проекта на Демниг. Желанието на отделни хора и общини в цяла Европа и по света именно по този начин да отбележат жертвите на националсоциализма в местата, където те последно са живели, не намалява.
До няколко месеца тази година и Сърбия ще има своите първи мемориални камъни.
Индивидуално препъване
Виждаш нещо блестящо в паважа, с надпис, и трябва да се наведеш, за да го прочетеш. Едно паве, което се отличава от останалите. Именно в това индивидуално “препъване”, спиране и навеждане е смисълът на проекта на Демниг.
Както и в превръщането на номерата, в които жертвите на националсоциализма са били просто отбелязвани, отново в имена. На хора. Живели на улиците, по които днес вървим.
Първият камък, който поставя, е пред кметството в Кьолн
В началото самият артист изобщо не предполага, че ще се стигне до такъв глобален отзвук. През май 1990 г. той рисува по паважа в Кьолн пътя, по който са били депортирани 1000 синти и рома – генералната проба за последвалата депортация на евреите.
Първият камък, който поставя, е пред кметството в Кьолн - на 16 декември 1992 година – така той документира 50-та годишнина от заповедта на Хайнрих Химлер за депортиране на “циганите” в Аушвиц. Самата заповед е изписана върху повърхността на камъка, както и в кухината на павето.
По-късно Демниг разработва концепцията за “препъни-камъните” – като начин за припомняне на всички групи, преследвани и унищожени от националсоциалистите – евреите, синти и рома, психически болните хора, хората с различна сексуална ориентация, привърженици на различни религиозни групи, като “Свидетелите на Йехова”, хората, определяни като “асоциални” – бездомни, проституиращи…
Демниг развива проекта си първоначално само като теория, защото му се струва невъзможно да се поставят над 6 милиона мемориални павета за всички жертви. Но един кьолнски свещеник го убеждава да изработи и постави няколко, за да даде реален знак. Така първо евангелистката църква Antoniterkirche в Кьолн става мястото, където той прави изложба с 230 камъка. Първите камъни на обществени места в града са поставени през 1995 година.
Първоначално Демниг поставя камъните, без да иска разрешение от общинските власти. Но от 1997 година това е неизменна част от цялостната концепция.
Всеки може да бъде спонсор
Идеята печели популярност много бързо. Един мемориален камък струва 120 евро. Всеки, в който и да било град или село по света, който иска да документира по този начин съществуването и изличаването на хора заради националсоциалистическата идея за тяхната различност, може да поеме спонсорство и да поръча такъв камък.
Самоубийството се отбелязва като “ бягство в смъртта”, емиграцията като “бягство в изгнание”.
Разбира се, необходима е много точна изследователска работа и сътрудничество с архиви и общини. Камъните са поставят пред последния адрес, където хората по собствено желание са живели – не например на местата, където са били принудително изселени. Обикновено надписът е прост: “Тук живя…”Или понякога – “Тук работи, тук преподава". Следва името, датата на раждане, датата и мястото на депортиране. И кратко съобщение за съдбата – убит, бягство в изгнание, неизвестен край.
Създателите на проекта имат свои думи, за да отбележат насилствената съдба. Самоубийството се отбелязва като “ бягство в смъртта”, емиграцията като “ бягство в изгнание”.
От 2005 година, поради огромния интерес, Демниг започва да изработва камъните заедно със скулптура Михаел Фридрихс-Фриландер. През 2015 година създава фондацията “Следи-Гунтер Демниг”, която поема организацията по поръчването, изработването и ритуалното поставяне на камъните.
От над 75 000 изработени и поставени мемориални камъни в Германия има около 7000. От 2013 няколко инициативи разработват и специално мобилно приложение, което документира с подробна карта всички места, както и биографиите на хората. Единственият град, който не приема поставянето на камъните на обществени места и дори го забранява със специално решение от 2015 година, е Мюнхен.
Критиката
Критиката там, особено от страна на еврейската общност, е, че това потъпкване с крака на имената на жертвите, няма нищо общо с почитането на паметта им, а по-скоро продължава делото на извършителите. Има и критики, че езикът в надписите, напомня езика на националсоциализма. Мюнхен избира свой начин за отбелязване на жертвите – отново с индивидуални табелки за всяка жертва, но не в земята, а на нивото на погледа – на стените на сградите.
Въпреки това Демниг вгражда през 2018 година 32 мемориални павета в различни райони на града - върху частни имоти – по желание на семействата. Досега по този начин в Мюнхен има 90, а още 240 вече са поръчани.
Освен камъни, Демниг изработва още така наречените “прагове”(Stolperschwellen). С тях се припомнят имената на по-голяма група хора. Такъв праг, например, е поставен през 2017 година в Аржентина – на прага на училището Песталоци в Буенос Айрес, което въпреки националсоциалистическата пропаганда, дава подслон и хуманистично образование на политически преследваните от режима.
