Когато купените от България осем изтребителя F-16 пристигнат, те трябва да има къде да кацнат. Има ли възможност обаче и да няма къде? Този въпрос със сигурност ви се струва абсурден, но той звучи съвсем логично след като в края на миналата седмица Народното събрание прие на първо четене поправки в Закона за концесиите. Един от новите текстове дава възможност за отдаване на концесии в "областите отбрана и сигурност". Точно там попадат и военните летища.
За да стигнем изобщо до възможността инфрактруктурни обекти "в областите отбрана и сигурност" да могат да бъдат отдавани на концесия, първо трябва парламентът да одобри и на второ четене предложените от Министерския съвет промени. Въпреки че първоначално ги прие, мнозинството от управляващите ГЕРБ и "Обединени патриоти" вече декларира, че няма да ги одобри окончателно и няма да допусне възможността за отдаване на военни обекти на концесия.
Защо тогава гласуваха такава промяна на първо четене? Кой е предложил такова допълнение в закона? Какво е имал предвид? Отговорите са в следващите редове.
Какво точно се случи
В края на миналата седмица редовната програма на Народното събрание включваше разглеждането на изменения в Закона за концесиите, чийто вносител е Министерският съвет. Мотивът за промените е уеднаквяване на българското и европейското законодателство.
Проектът предвижда промяна на текст, който в момента казва, че законът се прилага и “за концесия, която независимо от предмета й включва, изисква или съдържа класифицирана информация”. Вносителите от Министерския съвет предлагат този текст да има ново звучене. И с изменението му дават възможност законът да се прилага и за "концесия в областите отбрана и сигурност“.
В проекта е описано, че подобни концесии обхващат: доставка на военно оборудване; доставка на чувствително оборудване, т.е., такова, което изисква класифицирана информация; строителство и услуги, свързани с подобно оборудване или специфични военни цели.
В мотивите към закона правителството казва, че предлага промяната, за да се избегне несъответствие между българския закон и директиви на ЕС.
Проектът не е разгледан от Комисията по отбрана в Народното събрание, защото тя по принцип не разглежда промените в Закона за концесиите. Така никой не забелязва как един конкретен текст в закона се заменя с един по-общо, който може да бъде тълкуван в различни посоки.
"Белята" е забелязана чак при гласуването в пленарната зала, където настава суматоха и представители на всички партии се изказват против нещо, което малко по-късно приеха.
Всички не харесват поправката
“Свободното икономическо развитие не изисква отдаване на концесия на националната сигурност”, коментира депутатът от опозиционната ДПС Джейхан Ибрямов. В пленарната зала той заговори за корупция в “огромни размери” и попита дали след приемането на този текст държавата възнамерява да отдава на концесия летища и пристанища, които се ползват за военни нужди.
Представителите на ВМРО защитиха военния министър Красимир Каракачанов, който е техен лидер, но не оспориха, че приемането на текста отваря "пробойна в националната сигурност". Депутатите от голямата партия в управляващата коалиция - ГЕРБ, също реагираха:
Думите концесия, отбрана и сигурност няма как да бъдат в едно изречение.Христо Гаджев, ГЕРБ
“Думите концесия, отбрана и сигурност няма как да бъдат в едно изречение” каза депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев. От партията определиха текстовете като смущаващи и се ангажираха да ги заменят с други, които хем да съответстват на европейските директиви, хем да не отвратят вратата за “концесия на националната сигурност”.
В крайна сметка обаче законът беше приет на първо четене в този вид. А обещанията за ремонт останаха за гласуването на второ четене.
Кой е авторът?
Нито една партия в парламента не знае кой е авторът на текстовете за отбраната и как те са намерили място в закона. От ВМРО отрекоха военното министерство, което е оглавявано от техния партиен лидер, да има общо с промените.
Депутатът от опозиционната БСП Николай Цонков, който е член на Комисията по отбрана, коментира пред Свободна Европа, че на поставяните въпроси как текстовете са стигнали до закона, колегите му от управляващите и официално, и неофициално отричат да знаят кой ги е написал.
От пресцентъра на ГЕРБ отклониха въпросите за автора на текста и за пътя на проекта преди да стигне до пленарната зала.
“Ангажираме се да не отдаваме отбраната на концесия. Което означава, че на второ четене няма да подкрепим този параграф”, гласи лаконичният коментар от партията.
По време на обсъжданията в пленарната зала депутатът от БСП Таско Ерменков постави въпроса за автора. “Трябва да потърсим кой си позволи да направи това нещо и да му потърсим отговорност”, каза той.
“Министерският съвет. Пише го”, отговори му Валери Симеонов (НФСБ), който водеше пленарното заседание. Неговата партия е част от "Обединени патриоти", коалиционен партньор на ГЕРБ.
След поредица запитвания до партии и ведомства стана ясно, че първоизточникът на идеята е вицепремиерът по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова. Факт, който обяснява лаконичността на Валери Симеонов, от чиято партийна квота Николова е в правителството.
Как никой не е забелязал
Според получени отговори от Министерството на отбраната (МО), в края на ноември миналата година при тях пристига писмо за съгласуване на законопроекта за концесиите. Негов автор е Марияна Николова, в качеството й на председател на Координационния съвет по концесиите.
След това законопроектът поема административен път за разглеждане в различни дирекции на Министерството на отбраната. И получава одобрението им.
“Отговорните за това служители в МО не са обърнали внимание в дълбочина на промените [...], като са изготвили становище за съгласуване на проекта без бележки и предложения, което е представено на министъра на отбраната за съгласуване”, пише в изпратеното до Свободна Европа становище.
Така предложеният от Марияна Николова проект, одобрен от Министерството на отбраната, след това става официален законопроект на Министерския съвет и стига до Народното събрание. Където беше одобрен, но с обещанието, че ще бъде променен преди окончателното му приемане.
Изпратихме въпроси до кабинета на вицепремиера Марияна Николова с какви мотиви е предложила точно такава промяна. До редакционното приключване на текста отговори не бяха получени.
За сметка на това научихме от сайта на Министерството на туризма, че в качеството си на министър на туризва Николова е провела среща с естрадния дует Благовест и Светослав Аргирови. По време на срещата е обсъдена възможността за стимулиране на концертния туризъм в България.
Няколко часа след публикуването на текста от кабинета на Николова изпратиха становище до Свободна Европа, в което подчертават, че предложеният проект е съгласуван по всички правила. Вицепремиерът отбелязва, че при “съгласуването не са направени нито бележки, нито предложения”.
Освен това, според отговорите, законопроектът е подложен и на обществено обсъждане, като е публикуван в Портала за обществени консултации със срок от 30 дни. В този срок в портала не е публикувано нито едно становище, коментар, бележка или предложение.
“При така изложената фактическа обстановка е подписан докладът до Министерския съвет с увереността, че не са налице проблеми, включително по отношение на визираните концесии”, пишат от офиса на Николова.
Оттам уточняват, че текстът не е предлаган под натиск, както и зад него не стоят частни интереси.
