Има хора, които харесват операта. Има и такива, за които операта е синоним на Верди. Но малко от тях са допринесли за културното наследство на композитора толкова, колкото Аугуст Вентура.
Преди два дни Аугуст Вентура беше водещ на програма по повод 120-ата годишнина от смъртта на италианския композитор Джузепе Верди. Той говори не само за твореца, но и за ролята му в изграждането на националната идентичност на италианците.
Вентура съчета разнообразни източници и похвати, за да опише това. Той използва кадри от историческата драма "Сенсо" от 1954 г., италианския документален филм "Животът на Верди" (La vita di Verdi), както и откъси от собствените си филми и интервюта. Кой знае как би постъпил, ако говореше пред публика. Но сега, в епохата на пандемията, събитието се проведе в платформата Зуум.
Аугуст Вентура е нюйоркски автор, режисьор, и любител на оперното изкуство. Той изследва света на традиционната опера, като пише статии, като създава документални филми и като изнася лекции. Специалността му е "трайното наследство" на живота и труда на Верди. За тях Вентура е говорил на множество събития в места като Италианския културен институт в Чикаго, Бруклинската музикална академия, Националния оперен център в САЩ, и в колежи и университети.
През 2013 г. филмът му "27" беше централното събитие на петдневната конференция "Третият век на Верди", посветена на двестагодишнината от рождението на композитора. В него Вентура разказва за значението на 27-те опери на Верди и за т. нар "Клуб на 27-те": ексклузивен клуб за любители на Верди, всеки от които носи името на една от творбите на музиканта. Клубът е толкова ексклузивен, че Вентура сравнява приема в него с избора на папата: "Един член трябва да умре, преди следващият да влезе в клуба", цитира режисьора вестник Ню Йорк Таймс. Филмът показва също и кадри, в които критици и академици коментират приноса на Верди за световната опера.
Приносът на Верди е най-високо оценяван от публиката в Парма. Северноиталианският град е дом на ежегодния оперен фестивал, посветен на композитора. Там през 2009 г. Аугуст Вентура става свидетел на представление на операта "Риголето", което "променя живота му".
По време на един от дуетите публиката изглежда видимо развълнувана. Дуетът традиционно завършва с дълго държан висок тон, който Джилда и Риголето пеят едновременно. На това представление обаче се случва нещо необичайно. "Риголето не успя да издържи високия тон и го прекъсна едно време преди Джилда”, казва Вентура. Зрителите избухват в освирквания, докато Риголето се покланя. Настава мълчание, след което оркестърът засвирва дуета отново. Този път Риголето се справя с последния тон и с това печели овации от публиката, каквито Вентура никога не е чувал.
"Никога не бях изживявал това изкуство като нещо толкова силно, което жителите на Парма носят в себе си… като жива култура, която трябва да направиш правилно", казва той в един от филмите си.
Оперната култура в Парма очарова Вентура. Той пише няколко статии в списанието "Opera News" за нея. Изпълнението на Риголето в Театро Реджио през 2009 г. също вдъхновява режисьора за създаването на филма "27". Изследването му на оперната сцена в Парма го сблъсква с изгубения филм от 1963 г. "В устата на вълка".
"В устата на вълка" е документален филм, изчезнал след излъчването му. Той представя връзката на жителите на Парма с операта чрез продукцията на операта на Верди "Луиза Милер". Вентура издирва единствения жив член на оригиналния състав на филма - Маргерита Роберти. Актрисата все още е притежавалала запазено копие на оригиналния филм, което предоставя на режисьора. Така неговата страст по операта връща на света един отдавна изгубен филм.
Вентура смята, че операта днес заема по-различна от преди културна роля. Въпреки това той мисли, че самите опери, и специално творбите на Джузепе Верди, са вечни. От своя страна културното наследство на композитора продължава да живее именно благодарение на отдадените му ценители като Аугуст Вентура.
