В българското законодателство беше създадена нова фигура на специален обвинител, който единствен ще може да разследва главния прокурор. Това стана с окончателното приемане на промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) в петък.
Текстовете бяха приети с гласовете на ГЕРБ и коалиционните им партньори от „Обединени патриоти“, а от БСП и ДПС бяха против.
Целта на проекта беше да отговори на дългогодишните препоръки от различни европейски институции, в които се казва, че главният прокурор трябва да може да бъде разследван от независима фигура. Но конкретното предложение, прието в петък, беше предварително подложено на критики заради начина, по който управляващите предлагаха да стане това.
Само преди четири дни Съветът на Европа излезе с позиция, от която ставаше ясно, че идеята на ГЕРБ за нов специален обвинител не е адекватно решение на проблема, тъй като той също ще работи в рамките на държавното обвинение, ръководено от главния прокурор. Затова оттам предложиха алтернативен вариант, при който едно евентуално бъдещо разследване срещу него да бъде водено от съдии, тъй като те не са част от системата на прокуратурата.
Преди седмица Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) също отхвърли законопроекта на управляващите. Той единодушно прие становище по върпоса, в което посочи, че тези промени не отговарят нито на препоръките на Венецианската комисия, нито на решението от ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“, с което България беше осъдена още през 2009 г.
Идеята на ГЕРБ беше подложена на критики от експерти веднага, след внасянето ѝ в парламент през декември миналата година. Първоначалният вариант на законопроекта предвиждаше номинации за бъдещия специален обвинител да се правят само от членове на председателстваната от главния прокурор Прокурорска колегия на ВСС. В крайна сметка управляващите редактираха проекта си между първо и второ четене, но той така и не получи позитивни оценки нито в България, нито в Европа.
Според окончателно приетите законови промени този специален прокурор или негов заместник ще разследват ръководителя на държавното обвинение и неговите заместници. Отказите му да образува досъдебно производство ще са единствените подобни прокурорски постановления, които ще могат да се обжалват пред Специализирания наказателен съд. Именно той ще разглежда и евентуален процес срещу главния прокурор.
Новият висш обвинител трябва да бъде избран от Пленума на ВСС до три месеца след влизането на поправките в НПК и ЗСВ в сила. Той ще има мандат от 5 години и няма да им право да бъде назначен повторно след това. Изборът му става с минимум 15 гласа от членовете на ВСС. Номинации могат да правят най-малко шестима съдебни кадровици, включително от Съдийската колегия, както и самите кандидати за поста.
Парламентарната група на БСП разкритикува промените преди окончателното им гласуване. Филип Попов определи идеята като „поредния Франкенщайн в правната наука, роден от управляващото мнозинство“. Колегата му Крум Зарков добави, че „тази нова фигура е ненужна, неразбираема и няма да бъде ефективна“. Според него с този ход от ГЕРБ правят просто „финт“, с който да демонстрират, че са изпълнили европейските препоръки по темата. Депутатите от ДПС също се обявиха против създаването на нов специален прокурор още при обсъждането на законовите поправки в правната комисия преди два дни.
В края на дебата думата взе и основният вносител на промените – Красимир Ципов от ГЕРБ. От думите му стана ясно, че с приемането им управляващите целят „да се изпълнят и направените препоръки от европейските партньори и да се отговори на обществените очаквания“.
