Дори и при скромни изисквания към външната политика на ЕС, позицията на Брюксел срещу Русия по повод ареста на Алексей Навални и разбиването на протестите изглеждаше доста слаба.
Освен кроткото осъждане на двете събития, след срещата на външните министри на 27-те страни членки нямаше друга новина. А се бяха събрали в понеделник именно за да изградят обща позиция в отговор на поредните авторитарни действия от страна на Кремъл.
Това е резултат от няколко фактора. Те включват отговорника за външната политика, когото някои определят като блуждаещ. Включват и колебанията на съюза по повод отношенията със САЩ и по повод Брекзит. Включват и факта, че двете най-големи страни членки – Германия и Франция точно в момента са на кръстопът.
Незапознатите с внимателното темпо, характерно за дипломацията на ЕС, може да са си помислили, че блокът ще има адекватен отговор за отношението към Навални.
Те мислят така: ето го основният опозиционер в Русия, който преди по-малко от половин година беше отровен, за което обвини правителството. Връща се в Русия и е арестуван още на летището по съмнителни обвинения, а тепърва му предстои дело и вероятна присъда. Десетки хиляди руснаци излязоха по улиците в цялата страна в негова подкрепа, но бяха посрещнати от палките на полицията.
Няколко месеца по-рано най-могъщата държава в ЕС – Германия положи всички усилия да му осигури най-добрата болница и лекари, които спасиха живота на Навални и му помогнаха да се възстанови.
Но въпреки цялата тази история, отговорът от Брюксел беше възможно най-безразличен.
В момента не се обсъждат санкции. Изграждането на “Северен поток 2” продължава. Следващата седмица върховният представител на Европейския съюз за политиката на сигурност и външните работи Жозеп Борел ще пътува до Москва. Там той ще се включи в дълго отлагана среща с колегата си Сергей Лавров. Борел не постави никакви предварителни условия и дори не поиска среща с един от най-популярните политически затворници в света.
Много страни в ЕС смятат, че ако се наложат санкции на Москва, това само ще намали шансовете за освобождаване на Навални
Представителите на блока, особено тези от западните държави, обясняват пасивността на Брюксел относително еднакво. Според тях целта е да се издейства незабавното освобождаване на Навални, но за това е необходима дипломация, особено в атмосферата на взаимно недоверие. Според тях санкциите не само че ще застрашат процеса, но и трябва да бъдат запазени като средства в случай, че опозиционерът не бъде освободен.
Проблемът с тази стратегия, е че тя не предвижда краен срок, в който Брюксел да наложи санкции, което беше потвърдено и от Борел.
Ако все пак блокът реши да наложи санкции, то това ще отнеме време, а и се очаква те да бъдат по-скоро символични. Отсега може да се забрави за вероятността Брюксел да удари по олигарси, близки до Путин. Най-вероятно рестрикции ще бъдат наложени за някои съдии и политици на ниско ниво. Проблемът е, че Брюксел трудно може да открие доказателства, свързващи олигарсите с действия срещу Навални.
Исканията за санкции и за отмяна на визитата на Борел в Москва бяха отправени от страни членки от Източна Европа, най-вече Литва, Латвия и Естония. Но те бяха отхвърлени.
Тези страни бяха поискали силно послание на ЕС, а Борел изглеждаше подразнен от въпрос дали би поискал среща с Навални. Той първо промърмори на испански: “Не се прави така”, преди да обясни на английски: “Бих бил много щастлив да видя г-н Навални. Ще се опитам да се срещна и с представители на гражданското общество в Русия. Правим това всеки ден на различни нива. Но това е визита на руското правителство”.
По късно няколко източноевропейски дипломати ми казаха, че очакват той да бъде надхитрен в Москва заради липсата на знания за региона и желанието му да импровизира, вместо да се придържа към предварително подготвените позиции.
Но в крайна сметка всичко не е просто резултат от ексцентричността на Борел, а и директен резултат на Брекзит върху външната политика на ЕС.
Лондон поддържа по-остър тон с Москва и вероятно щеше да поиска по-твърда позиция от страна на Брюксел
Лондон, който поддържа по-остър тон с Москва, вероятно щеше да поиска по-твърда позиция от страна на Брюксел. Вместо това блокът остава с Германия, която бавно излиза от ерата Меркел и с приятелски настроени социал-демократи начело на външната политика, както и с Франция, където Макрон търси по-близки връзки с Москва заради борбата с ислямисткия терор и с Китай.
След управлението на Тръмп отношенията със САЩ все още са в преходен етап, а Брюксел се опитва да получи повече “автономия относно стратегическото развитие”.
Дори и новата администрация на Байдън да е по-приятелски настроена към ЕС, много хора в Брюксел се чудят дали неговата администрация или тази на Тръмп е отклонение от новата реалност в Америка.
Именно в тези объркани времена ЕС също все още се чуди - в случая, над въпроса дали Русия е приятел, враг, партньор или проблем.
