За една седмица в Белия дом Джо Байдън отговори на две очаквания: че ще подпише бързо редица укази, отменящи решения на Тръмп, и че няма да се възползва от мнозинството на съпартийците си в двете камари на Конгреса, а ще работи и заедно с републиканците.
Наследството на Тръмп
Само в първия си ден на власт Байдън подписа общо 17 указа и директиви, назначи над 1100 души в администрацията и отговори на 28 въпроса по време на подновените редовни брифинги в Белия дом.
Байдън насочи голяма част от усилията си към отмяна на най-спорните решения от мандата на Тръмп. Той върна САЩ към списъка със страните, ратифицирали Парижкото споразумение за климата, както и в Световната здравна организация (СЗО).
В САЩ отново могат да влизат граждани от 7 държави, в които основната религия е ислямът
Друга символична отмяна на решение на предходната администрация беше прекратяването на забраната за влизане в страната на граждани от 7 държави, в които основната религия е ислямът. Бяха отмени и редица заповеди на Тръмп свързани с рестрикциите за имигранти, включително отмяната на депортиране на деца, както и законодателната промяна, която позволяваше строежа на стената на границата с Мексико, финансирана от бюджетите на различни агенции.
Байдън подписа и меморандум, с който решенията от последните дни на управление на Тръмп няма да влязат в сила, докато не бъдат ревизирани от директорите на агенции и департаменти.
В първите си дни новият президент спази и обещанието си за подобряване на ситуацията, свързана с правата на малцинствени групи. Той издаде указ, с който всяка държавна агенция да започне да извършва оценка и преразпределяне на ресурсите по посока обслужване на гражданите от всички прослойки на обществото, както и указ, спомагащ за прекратяване на дискриминацията, свързана с пол и сексуална ориентация. Бяха върнати и правата на транссексуалните войници, на които администрацията на Тръмп беше забранила да служат в армията.
Най-много заповеди бяха свързани с мерките срещу пандемията и икономическите последици от нея. С няколко указа Байдън направи задължително носенето на маски на територията на федерални учреждения, всички видове транспорт, както и при пътуване между отделните щати и създаване на централизирана работна мрежа за реакция срещу COVID-19.
Байдън издаде заповед, задължаваща всички държавни институции да събират и публикуват наличната за вируса информация, както и възможност Националната гвардия да бъде мобилизирана за да подпомогне ограничаването на разпространението на заразата.
Беше издадена и заповед, задължаваща министерствата на здравеопазването и образованието да разработят правилници, по които началните училища да се върнат към присъствена форма на обучение. С друга заповед беше създаден централизиран борд за тестовете в цялата държава, чиято цел е да разшири обхвата за поставянето на диагнози и да направи тестовете достъпни до по-широка част от населението.
Във вторник Байдън забрани влизането на територията на страната на граждани от Европа и Бразилия.
Освен срещу заразата в първите си дни като президент Байдън издаде заповеди, свързани с икономическата обстановка. Сред тях бяха програми за подпомагане на изхранването, програми за ветераните, натрупали дългове, освобождаване на студентите от покриване на заемите им за образование и други.
Байдън започна процес по вдигането на минималната ставка за почасово заплащане до 15 долара
Той възстанови и правата на федералните работници да сключват колективни договори и започна процес по вдигането на минималната ставка за заплащане на час до 15 долара.
Във вторник Байдън издаде и заповед, с която се увеличават изискванията за всички държавни структури да купуват стоки, произведени в САЩ, както и да ограничи възможността на компании, които правят бизнес в други страни, да се възползват от държавни субсидии.
През първата си седмица той имаше и първия си сблъсък с Русия зарадиареста на Алексей Навални, както и заради реакцията на Кремъл срещу протестите в защита на опозиционера. Въпреки това Байдън обяви, че ще предложи на Москва и 5-годишно удължаване на действието на договора ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, известен като Нов СТАРТ, която изтича през февруари.
Опит за запазване на баланс
Основен момент за изминалата седмица беше и опитът от страна на президента, демократите и републиканците да работят заедно, въпреки еднопартийната принадлежност на Белия дом, Сената и Камарата на представителите.
В петък в горната камара на американския парламент се разрази спор за разпределението на комисиите в него, които досега бяха оглавявани предимно от републиканците. Няколко представители на Демократическата партия се обявиха и за премахването на правилото за гласуване на законодателни промени с участието на поне 60 от сенаторите.
Подобни спорове за разпределението на властта в Сената последно се разразиха през 2001 г., когато двете партии отново имаха по 50 представители в него.
В крайна сметка във вторник двама демократи се отказаха от подобни действия, което беше потвърдено и от досегашния лидер на мнозинството Мич Макконъл, който също обеща отстъпки.
“Днес двама сенатори демократи публично потвърдиха, че няма да гласуват за премахването на законодателното изискване. Те се съгласиха с президента Байдън, както и с моето виждане, че нито едно мнозинство в Сената не бива да унищожава правата на бъдещи малцинства, от която и да е партия, свързани с гласуването на закони”, каза той и допълни, че е готов да оттегли ултиматума си, свързан с разпределението на управленията на сенатските комисии.
Тези думи на Макконъл бяха изтълкувани като отваряне към работа с демократите и президента. Очаква се в следващите дни до Сената да бъде изпратено предложение на Байдън за приемане на възстановителен бюджет в размер на 1.3 триолиона долара, който ще трябва да бъде гласуван с подкрепата на републиканците.
В случай, че двете партии не постигнат съгласие да работят заедно, това може да се окаже сериозна спънка за Байдън, както и за всяка законодателна инициатива, свързана с възстановяването след пандемията.
