През последните години във фокуса на медийното внимание непрестанно попадат различни плажове по българското Черноморие заради инвестиционните интереси към тях. На фона на случаи като подпорната стена на Шофьорския плаж в местността „Алепу“ край Созопол, резиденцията на Ахмед Доган на крайбрежието на бургаския парк „Росенец“ или строителството на „Арапя“, встрани от обективите остана една друга местност с не по-малко несигурна съдба – „Камчийски пясъци“.
Простираща се на площ от над 4000 декара, тя включва най-големият комплекс от дюни в България, при това – съчетан с гори. Именно заради уникалното си значение за биоразнообразието, тази местност се води защитена и беше включена заедно с резерват „Камчия“ в Европейската екологична мрежа „Натура 2000“.
Опазването на това природно кътче от инвеститорски апетити се оказа сериозно предизвикателство за природозащитницте още в средата на първото десетилетие от този век, когато част от тази територия беше преобразувана от изключителна държавна собственост в частна държавна. Последваха серия от решения на две поредни правителства и Върховния административен съд (ВАС), които на практика ликвидираха защитената местност „Камчийски пясъци“, прехвърляйки голяма част от плажа в частни ръце.
Така се роди проектът „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. Негов възложител е компанията „Мет Риъл Естейт“, а собственици са „Рийс интернешънъл“, „Мирта Инженеринг“ и „Бета форест“. Именно тези четири дружества успяха да придобият над 4000 декара дюни по време на кабинетите на Симеон Саксккобургготски (2001-2005) и Сергей Станишев (2005-2009).
Как изчезна забраната
Въпреки наличието на всички тези предпоставки за превръщането на част от най-големия черноморски плаж в България в курортен комплекс, строителството така и не успя да започне. Причината беше решението на държавата да издаде серия от заповеди за забрана на строежи в територии от „Натура 2000“. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) беше принудено да възприеме тази практика след започнатата от Европейската комисия (ЕК) наказателна процедура срещу страната заради над 5-годишното забавяне на правилата за опазване на над 200 зони, включени в европейската мрежа.
В края на миналата седмица обаче стана ясно, че забраната за строежи в защитената зона „Камчия“, включваща и частните имоти в „Камчийски пясъци“, е отпаднала от заповедта на екоминистерството за тази зона от „Натура 2000“. Първончалният ѝ проект, публикуван на сайта на МОСВ още през април 2020 г., включваше такава забрана, но в обнародваната миналата седмица в Държавен вестник заповед тя липсваше.
Това веднага провокира опаснията на няколко от най-активните природозащитни организации, че се подготвя застрояването на местността. От своя страна еклогичният министър Емил Димитров – Ревизоро нареди в петък вътрешна проверка за това как е била проведена процедурата по издаване на заповедта за защитената зона „Камчия“.
Три дни по-късно коалицията „За да остане природа в България“ и инициатиата „Зелени закони“ изпратиха на премиера Бойко Борисов отворено писмо, в което призоваха за издаване на нова заповед, както и за възстановяване на законността на местността „Камчийски пясъци“. Те припомниха на министър-председателя, че многократно е наричал заменките по време на своите предшественици „кражбата на века“ и е време „да се опита да поправи тази щета“.
Кой и какво може да направи
От двете организации настояват за среща с Борисов и Димитров, както и премиерът да нареди на министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова да направи две неща. Първо да промени предназначението на урбанизирани терени на горски и земеделски фонд. А след това „да актува крайбрежната ивица, дюните и всички други противоконституционно заменени терени като изключителна държавна собственост и да стартира процедура по тяхното отчуждаване на цените, на които са оценени при направените замени“.
Пясъчните дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна.
Според природозащитниците само по този начин държавата ще спази Закона за устройството на черноморското крайбрежие, според който „пясъчните дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна“. Те настояват, че това би било и в съответствие с Конституцията, която регламентира, че „крайбрежната плажна ивица представлява изключителна държавна собственост“.
„Това правителство има последна възможност да поправи изцяло беззаконията, допуснати от кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев по отношение на тази част от българското крайбрежие“, се казва още в отвореното писмо, изпратено в понеделник на Бойко Борисов.
Хронология на замените
Ликвидирането на защитената местност „Камчийски пясъци“ започва през 2005 г., когато коалиционният кабинет на Симеон Сакскобургготски, подкрепян от НДСВ и ДПС, изключва от площта на плажа 1500 декара от крайбрежната ивица в землищата на селата Шкорпиловци и Долни Чифлик. Успоредно с това Министерският съвет преобразува собствеността върху тези имоти от изключителна държавна собственост в частна държавна, въпреки че това е в нарушение на Закона за защитените територии.
Следва решение на тричленен състав на ВАС, председателстван от съдия Андрей Икономов, според което заповедта за обявяване на защитената местност всъщност е нищожна. Мотивите за това са, че през 1980 г. въпросната заповед е била подписана от председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда, а не от министъра на горите и горските ресурси, който според съда единствен е имал това правомощие. Петчленен състав на ВАС с председател Константин Пенчев окончателно заличава защитената местност „Камчийски пясъци“.
След като предназначението на тези парцели е променено от „морски плаж“ в „пасище“, в началото на 2007 г. тогавашният земеделски министър Нихат Кабил (ДПС) сключва договор за замяна с дружеството „Мет Риъл Естейт“, според който то придобива над 1000 декара дюни на оценка от 18 стотинки/кв.м. През същата година „Мирта Инженеринг“ и „Бета форест“ също правят замени за общо 2709 дка държавни гори в района на „Камчийски пясъци“, които са оценени на 9 лв./кв.м.
На 8 септември 2008 г. подкрепяното от БСП, НДСВ и БСП правителство на Сергей Станишев взима решение за промяна на предназначението на тези земи и ги изключва от горския фонд, за да бъде реализиран проектът „Камчия парк“. Така имотите на „Бета Форест” и „Мирта Инженеринг” стават част от подробните устройствени планове на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени през март 2008 г.
Според оценка на природозащитници само замяната на тези гори е ощетила държавата десетки пъти, тъй като реалната им пазарна стойност в момента на сключването на договора е варирала между 60 и 100 лв./кв.м. По техни сметки само с тези две замени въпросните фирми са се облагодетелствали от държавата с около 250 млн. лв., на колкото възлиза разликата между цената по договор и реалната пазарна стойност на парцелите в онзи момент.
