Една млада българска студентка тръгва да търси американската мечта и да се докосне до живота от другата страна на океана. Ще я наречем Мария, защото иска да остане анонимна. Студентската бригада обаче не приключва с полет до България. След като в САЩ среща човека, с когото живее и до днес, тя решава да остане там. И така вече 17 години.
“Срещнах мъжа си, който също е българин. Решихме да останем и търсихме всякакви начини за легализация, но в крайна сметка не можахме да си оправим документите”, казва Мария в телефонно интервю за Свободна Европа. Кандидатите за документи са толкова много, че системата не може да смогне. Някои чакат в продължение на месеци, дори години, за интервю с имиграционните власти.
Мария е една от близо 11 милиона имигранти в САЩ , които нямат документи. Според изданието на българите в Чикаго BG Voice в такова положение са десетки хиляди българи.
По време на пандемията президентът Доналд Тръмп издаде указ за временно спиране на имиграцията и издаването на зелени карти, а по-късно съдът му нареди да промени решението си.
“Аз ще предложа имиграционна реформа в Сената на Съединените щати, за да дам път към гражданство на 11 милиона души без документи в Америка”.
Мария си спомня ясно тези думи на новия президент Джо Байдън и се надява скоро да може да получи документи и да се прибере в България.
“Моите родители и родителите на мъжа ми идват постоянно, но вече са възрастни. Най-голямата ни болка е, че не можем да пътуваме. Това направо ни убива”, казва тя. През 2017 разбира, че има шанс да подаде молба за бежански статут, само за да влезе в системата. Така и прави, но чака вече повече от три години.
“Даже още не сме ходили на интервю. В момента, в който подадохме документи, докато чакаме, ни дават разрешение за работа. Оттогава поне работим легално”.
Администрацията на Джо Байдън вече започна да изпълнява част от обещанията си по отношение на имиграционната реформа и още в първия ден от мандата си отложи със 100 дни някои депортации. Законопроектът, който би проправил път към легалния статут на хора като Мария, вече е в Конгреса.
“Отдавна чакаме някакви реформа на системата”, казва българката и се сеща за свои приятели, които чакат за среща с имиграционните власти вече 2 години.
“Когато Тръмп дойде на власт, в нашия щат много затегнаха нещата и се радвам, че поне успяхме да си изкараме разрешителни за работа, за да дишаме малко по-спокойно”.
Междувременно група демократи в Камарата на представителите се готвят да поискат цялостен ремонт на имиграционната система на САЩ. Някои от техните идеи включват създаване на независим имиграционен съд, както и депортирането да не бъде “наказание по подразбиране”.
“Гаранция, че никое лице няма да бъде експулсирано без гарантиран достъп до правна защита“, пише още в идеите на група демократи в Конгреса.
Историята на Марина Симеонова е по-различна. Пианистката заминава да учи магистратура в Бостънския университет през 2018 г. Преди това е прекарала 4 години в Канада, където е придобила бакалавърска степен. Докато е в Бостън, получава травма на китката и за два месеца не може да свири. “Болката беше неописуема”, казва тя.
Като международен студент тя има право да работи само в университета - ограничение, което след настъпването на пандемията, когато учебните заведения спират присъствените занятия, я оставя без никакви доходи, тъй като стипендията ѝ не е достатъчна.
“Нямах право да работя, не можех да преподавам пиано, не можех да имам платени концерти”, спомня си Симеонова. Когато всичко се обърква, се свързва с финансовия съветник в университета.
“Той ми каза, че няма какво да направи по въпроса, след което аз се наложи да остана цялото лято в щатите и не можах да се прибера заради пандемията. Разбрах впоследствие, че е можело да ми бъде отпуснат заем. Оказа се, че един човек казва едно, друг - друго”.
По това време много колеги на Симеонова се оказвзат в същата ситуация - заплатите им са спрени заради затворените студентски столове или други обекти и не могат да се приберат заради ограниченията за пътуване. “Абсолютно ни зарязаха, нямаше никакъв отговор от администрацията как можем да се справим”, казва Симеонова. По-късно решава, че ще завърпи магистратурата си в Монреал.
Марина Симеонова очаква новият президент на САЩ да включи в имиграционната реформа и възможността международните студенти да могата да работя и извън университетите.
