Още в първите часове след официалното си влизане в Белия дом новият президент на САЩ Джо Байдън предприе първите си действия към промяна на посоката в американската външна и вътрешна политика, възприета от предшественика му Доналд Тръмп. Той подписа цели 15 указа, включително и за връщане на страната към Парижкото споразумение за климата.
Байдън положи клетва като 46-и президент на САЩ в момент, когато страната е дълбоко разделена политически, расовото напрежение се разраства, икономиката ѝ страда от последиците от коронавируса, а много от традиционните ѝ съюзници са отчуждени от поведението на Тръмп.
„Трябва да прекратим тази нецивилизована война, която противопоставя червеното срещу синьото, селското срещу градското, консервативното срещу либералното. Можем да направим това, ако отворим душите си, вместо да втвърдим сърцата си“, обърна се към американците Байдън в първата си реч като лидер на нацията.
Веднага след това той предприе първите си стъпки към отмяна на някои от най-разделящите политики на своя предшественик, сред които забраната за влизане в страната на граждани от повече от дузина предимно мюсюлмански и африкански държави, както и строителството на граничната стена между САЩ и Мексико.
Байдън подписа и меморандум, който задължава вътрешното министерство и главния прокурор на САЩ да запазят програма, която защитава от депортация мигрантите, дошли в страната като деца. Според критиците на Тръмп именно тези негови политики са довели до етнически и расов раздор в Америка.
Наследникът му подписа общо 15 президентски указа в първия си ден в Белия дом, включително за връщане на САЩ към Парижкото споразумение за климата, за отмяна на разрешението за изграждане на нефтопровода „Кийстоун Екс Ел“, както и за задължително носене на маски във федералните сгради и на федерални земи.
„Някои от указите, които ще подпиша днес, ще помогнат да се промени ходът на кризата с COVID-19, да се борим с климатичните промени по начин, по който не сме виждали досега, както и да постигнем напредък към расово равенство и оказване на подкрепа на други общности, които не са получавали подходящо отношение досега“, заяви новият американски президент.
Предшественикът му Доналд Тръмп уведоми ООН през 2019 г., че ще извади страната от сделката за климата, която САЩ официално напуснаха през ноември миналата година. Европейските лидери приветстваха решението на Байдън да се присъедини отново към Парижкото споразумение като знак, че Съединените щати ще се включат ефективно в глобалния отговор на изменението на климата.
„Очакваме с нетърпение САЩ отново да застанат на наша страна във водещите глобални усилия за борба с климатичната криза. Тя е основно предизвикателство за нашето време и можем да се справим само чрез обединяване на всички сили“, заявяват вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс и първият дипломат на ЕС Жозеп Борел в общо изявление.
Съединените щати, които са вторият по големина производител на парникови газове в света след Китай, влязоха в Парижкото споразумение през 2016 г. и се ангажираха до 2025 г. да намалят емисиите си с 26-28% спрямо нивата от 2005 г. Непосредствената задача на администрацията на Байдън ще бъде да определи целта за намаляване на емисиите в САЩ до 2030 г. и да изготви национален план за действие в областта на климата преди срещата на върха на ООН през ноември.
