Децата и COVID-19. Кое е по-опасно - изолацията или болестта

Пет деца с COVID-19 са починали в България от началото на пандемията до 7 януари 2021. Това сочи статистиката на Министерството на здравеопазването. Едно от децата не е имало и годинка. По две са били във възрастовите групи 7 – 13 и 14 – 17 години.

Общо осем деца са отчетени като лекувани в интензивния сектор, а при 412 се е наложило болнично лечение. Общият брой на всички доказани случаи на COVID-19 при деца е 5506.

„Възможно е броят на получилите интензивни грижи деца да е по-голям. Отчетността към министерството зависи от това като каква административна единица се води отделението, в което са лекувани“, обяснява д-р Адил Кадъм, педиатърка в Специализираната болница по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ в София.

Според нея практиката им потвърждава данните от международните изследвания, че COVID-19 е по-щадящ към децата: „Усложненията могат да бъдат еднакво тежки, но при децата, за щастие, се случват в много пъти по-рядко, отколкото при възрастните“.

Предизвикателство към родителите се оказват децата със среднотежки симптоми. „Една от основните причини е, че не може да се разпредели кой кога има отговорност да прегледа детето“, критично споделя д-р Кадъм. По думите ѝ най-сериозният хаос е бил резултат от изискването на здравните власти към личните лекари да лекуват по телефона.

Същото впечатление оставят и десетки истории от социалните мрежи, подкрепя го и Бояна Ушева с личния си опит. Тя е майка на две деца – на 15 и 13 години. „Когато дъщеря ми започна да кашля и вдигна температура, потърсих личната ѝ лекарка по телефона. След като дни наред не можах да се свържа, отидох на място. Тя се съгласи да прегледа детето, но подчерта, че го прави по изключение“, разказва майката.

„Много от личните лекари си свършиха работата, и понесоха последствията от това. И ние сме им благодарни“, отбелязва д-р Адил Кадъм. Тя е категорична, че всяко дете със симптоми трябва първо да бъде прегледано от своя проследяващ педиатър и по негова преценка при нужда да бъде насочено към болнично лечение, какъвто не случайно е редът при всяко друго заболяване.

„Специалистът, който познава детето, може да прецени дали състоянието му се различава от това, което е виждал при други вирусни инфекции. Тази преценка не може да се направи толкова добре от непознат лекар“, обяснява педиатърката.

Здравето на децата като разменна монета

През есента синът на Бояна Ушева попада в ситуацията да изкара над 30 дни под карантина – като контактен, като болен, а след първия му ден в училище след оздравяването – отново като контактен.

„Абсурдно е да затвориш едно дете за цял месец под страх от глоба, дори и след като доказано не е опасно за околните“, възмущава се майката. Това я провокира да се свърже с медиите и да сигнализира до омбудсмана, а усилията ѝ в крайна сметка дават резултат – регистрираните преболедували вече не подлежат на карантиниране три месеца след положителния тест за COVID-19.

Бояна е сред родителите, които не одобряват затварянето на училищата, макар че дъщеря ѝ се заразява именно в клас. След нея боледува и синът ѝ, а това коства на семейството сериозни средства и сблъсъци със здравната система. Наблюдавайки ефектите на престоя у дома, тя смята, че за децата е по-добре да са в училище при определени мерки, а затварянето им у дома за месеци е „безумие“.

Точно обратното е мнението на Емилия Славова, която също е майка на двама тийнейджъри. Работата и обучението от дома им дават възможност засега да се предпазят от заразяване с коронавирус. Според нея оставането на децата у дома е разумен компромис и въпрос на обществена отговорност.

„Притесняват ме ефектите върху психиката на децата, които са загубили или ще загубят близки хора заради вируса. Притеснява ме също, че дори и ако всички учители се ваксинират, децата пак ще продължат да са в опасност, защото за тях засега ваксина няма. А никой не знае какви са дълготрайните последствия, дори и при безсимптомно боледуване.“, аргументира се тя.

Отговорът на въпроса кое е по-опасно за децата – COVID-19 или последиците от изолацията – би решил този спор. Засега обаче науката не може да отговори с категоричност. Единственото ясно е, че „децата категорично не са основен таргет на този вирус“, по думите на д-р Адил Кадъм.

Рисковете и неизвестните – днес и в бъдеще

Сред най-големите предизвикателства пред детските лекари в лечението на COVID-19 е мултиинфламаторният системен синдром. Това е тежко усложнение с висок риск от летален изход, което може да бъде предизвикано от различни вируси.

При него, заради активиране на определени механизми на имунната система, започват да се проявяват симптоми от страна на всички органи и системи. „Това, за щастие, е едно изключително рядко усложнение. Факт е, че в момента имаме ръст в броя на случаите с такъв синдром в сравнение с преди пандемията“, коментира д-р Адил Кадъм.

Засега липсват доказателства, че веднъж оздравели от COVID-19, децата могат да развият дългопротичащи симптоми, както се случва във висок процент при възрастните. Има описани единични случаи, които поставят темата на обсъждане пред научната общност и показват необходимостта от още изследвания.

Кога и какво да (не) правят родителите

„Бих посъветвала родителите да не дават на децата много неща – добавки, имуномодулатори, витамини, а понякога и антибиотици – недейте, това не е нужно“, призовава д-р Кадъм.

Нейните съвети са за много течности и температуропонижаващи лекарства при температура над 38 градуса. Симптомите, при които трябва да се потърси съвет от проследяващия педиатър, са температура над 38,5 градуса в продължение на повече от 5 дни, мъчителна кашлица, задъхване или нетипично залежаване на детето.

По информация на министерството на здравеопазването, над 120 болници в страната са сключили договори със здравната каса за лечение на COVID при деца. Пълния списък можете да намерите тук.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.