По време на нахлуването на привърженици на Доналд Тръмп в Конгреса на САЩ на 6 януари Максин Уотърс е барикадирана с членовете на екипа си в кабинета си в Капитолия. Уплашена и ядосана, тя се обажда на шефа на Капитолийската полиция Стивън Сънд, който по-рано я е уверил, че всичко ще бъде под контрол.
Уотърс, която е член на Камарата на представителите, описва на Сънд кадрите от нахлуването в сградата на Конгреса, които гледа по телевизията. Той по думите ѝ отговаря спокойно: „Правим, каквото можем“.
След размириците, при които починаха петима души, сред които полицай, американски медии съобщиха, че Сънд ще подаде оставка. Но остава въпросът как беше допуснато нахлуването в Капитолия, определяно като един от най-тежките пропуски в сигурността в новата история на САЩ.
Според цитирани от Ройтерс запознати източници Капитолийската полиция не е поискала помощ за обезопасяването на периметъра от други федерални агенции на САЩ. А Националната гвардия е мобилизирана повече от час след като тълпата за пръв път проби огражденията около Капитолия.
Председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси определи допускането на размириците като „провал на ръководството“ на Капитолийската полиция и поиска оставката на Стивън Сънд. Пелоси добави, че и други федерални агенции носят част от вината заради липсата на планиране, довело до допускането на нахлуването. На същото мнение са и други конгресмени.
Какво се случи
Когато привържениците на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп започват да се събират около Капитолия, охраната е изцяло в ръцете на Капитолийската полиция, която има около 2000 служители и е създадена специално с цел да гарантира сигурността на Конгреса, пише Ройтерс.
След като тълпата преминава през огражденията, Капитолийската полиция отново сама се изправя срещу агресивните банди. Снимки и видеоклипове от размириците показват, че служителите на реда не успяват да опазят всички врати и прозорци на огромната сграда и протестиращите нахлуват вътре. Нахлуващите превъзхождат многократно по численост полицаите.
Служителите на Капитолийската полиция са обучени да не допускат тълпи на стълбището пред комплекса и да пазят всички входове. Но сградите на Капитолия имат толкова много прозорци и врати, че е трудно всички те да бъдат защитавани, казва пред Ройтерс Терънс Гейнър, който е бивш началник на Капитолийската полиция. „Щом загубиха стълбите, те загубиха и вратите и прозорците“, допълва Гейнър.
Трябваше да преодолея неверието си, защото досега не вярвах, че някой може да нахлуе в Капитолия.Терънс Гейнър
След като нахлуха в сградата на Конгреса, поддръжниците на Тръмп се разхождаха свободно из историческите зали, коридорите и кабинетите, а част от тях стигнаха и до залата, където по-рано заседаваха членовете на Сената и на Камарата на представителите. „Трябваше да преодолея неверието си, защото досега не вярвах, че някой може да нахлуе в Капитолия“, казва още Гейнър.
Въоръжените сили, подчинени на други федерални агенции, не се намесиха с часове по време на размириците.
Двама запознати държавни служители, пожелали анонимност, посочват пред Ройтерс, че властите във Вашингтон са се надявали да избегнат намесата на военни в дните преди 6 януари. Те са се опасявали, че може да се стигне до повторение на сценария от протестите срещу расизма през лятото, когато отговорът на властите предизвика остри критики.
Според източниците на Ройтерс полицията във Вашингтон късно е отишла в Капитолия и каквито и да са причините за забавянето, то е било твърде дълго.
Според друг държавен служител с ресор отбрана кметът на Вашингтон Мюриъл Баузър е поискал намесата на Националната гвардия около 45 минути след като тълпата проби първите барикади. Изпълняващият длъжността военен министър Крис Милър е мобилизирал Националната гвардия още 30 минути по-късно, твърди още източникът. В този момент вече е влязъл в сила полицейският час във Вашингтон.
Шефът на Капитолийската полиция Стивън Сънд посочи в изявление, че агенцията извършва „задълбочен преглед на инцидента, на планирането и на политиките и процедурите“. По думите му полицията е имала „ясен план“ за справяне с протести, но случилото се е представлявало „масови бунтове“. „Действията на офицерите на Капитолийската полиция на Съединените щати бяха героични предвид ситуацията, пред която бяха изправени“, каза Сънд след събитията.
Как се стигна до това
Обикновено правоприлагащите органи планират в продължение на седмици или дори месеци охраната на протести, посочва пред Ройтерс бивш служител на Министерството на правосъдието на САЩ. Представители на десетки структури, включително местната полиция във Вашингтон, Капитолийската полиция, Секретната служба (Сикрет сървис), която отговаря за охраната на президента, се събират в офис на ФБР във Вашингтон, за да координират действията си.
Не е ясно каква подготовка е извършена за охраната на Конгреса на 6 януари. Високопоставен представител на правоприлагащите органи, запознат с плановете за охрана на други обекти в същия ден, коментира пред Ройтерс, че е шокиран от нивото на подготовката за охрана на Капитолия.
Това изобщо не трябваше да се случва. Всички знаехме предварително, че тези хора идват, и първата работа на силите на реда е да присъстват.Служител на правоприлагащите органи
„Това изобщо не трябваше да се случва. Всички знаехме предварително, че тези хора идват, и първата работа на силите на реда е да присъстват“, коментира източникът, пожелал анонимност. „Капитолийската полиция е по същество охранителна сила и е трудно да се разбере защо те не са били по-добре подготвени“.
Предупреждения за опасност е имало и преди 6 януари. В социалните мрежи са обсъждани планове за пристигане във Вашингтон и дори за внасяне на оръжие в Капитолия. Редица членове на Конгреса са повдигали въпроса пред отговорните за сигурността на сградата, включително и Максин Уотърс от Камарата на представителите. Тя е провела едночасов разговор със Стивън Сънд на 31 декември, в който той е уверил, че няма повод за притеснение и всичко ще бъде под контрол.
Въпреки предупрежденията, Капитолийската полиция не е поискала помощ от други федерални агенции, твърдят източници пред американските медии. Ръководителите на няколко агенции публично заявиха, че биха изпратили помощ, но никой не е поискал това от тях.
„Попитахме повече от веднъж и последният отговор, който получихме в неделя [3 януари] беше, че те няма да поискат помощ от Министерството на отбраната“, каза Кенет Рапуано, помощник-секретар по отбраната.
Секретарят на армията на САЩ Райън Макарти каза, че не е имало военно планиране за извънредни ситуации, защото Капитолийската полиция не е отправила искане в дните преди размириците. Той допълни, че армията разчита на информацията, която ѝ дават други федерални агенции за евентуални заплахи при протести.
Министерствата на вътрешната сигурност и на правосъдието също не са помолени за помощ предварително, твърдят източници на Ройтерс, за разлика от юли по време на протестите срещу расизма. Правосъдното ведомство е изпратило 500 служители на ФБР едва след началото на размириците.
Нийл Тругман, бивш служител Капитолийската полиция, коментира пред Ройтерс, че службата обикновено се подготвя за значително по-малки групи протестиращи съгласно правила, създадени за да позволят максимална свобода на изразяване и протест.
„Всички сме свидетели на нещо, което никога не сме си представяли“, казва Тругман. „Не съм сигурен, че който и да е шеф на полицията би могъл да се справи с това по различен начин.“
