Малката община Мездра, която се намира в Северозападна България, влезе в новините със заглавието, че е забранила технологията 5G. Такова решение на общинския съвет наистина има, но то не може да спре разпространението на мрежите от пето поколение.
По-интересна е историята зад това решение. В нея има един полковник от запаса, две притеснени монахини, деен съветник националист и общински съветници, които приемат нещо с ясното съзнание, че от него нищо не следва. Има и текст на предложение, което изглежда като изкопирано под индиго от подобни предложения, организирано внесени в много други общини. Нека започнем отначало:
22 декември, вторник. Това е последният работен ден за общинските съветници в Мездра за годината. В тази сесия участват 19 от общо 21 членове на "местния парламент". Обсъждат такса смет, договора на управителя на местното автотранспортно дружество, полски пътища, концесии. А накрая съветниците са изненадани от общинското ръководство на Мездра с коледни подаръци за предстоящите празници.
Малко преди подаръците обаче идва ред на предложението на Радослав Маринов, представител на местната колация Движение за радикална промяна Българска пролет (ПП Атака). То е за "забрана на 5G".
И докато другите решения се приемат почти единодушно, това за 5G мрежата успява да разбуни духовете. Това е най-дебатираната точка на заседанието. Предложението на Радослав Маринов за налагане на "мораториум за една година за разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни /клетъчни/ мрежи от 5-о поколение /5G (5th generation)/ и съоръжение към същите" е прието с 11 гласа "за", 6 "въздържал се" и 1 "против".
Пред Свободна Европа Маринов обясни, че е направил предложението заради две подписки. Едната е инициирана от монахинята сестра Магдалина от Струпешкия манастир "Св. пророк Илия", който е на 20 км от Мездра. Другата е била събрана от негови симпатизанти през декември. Монахинята е потърсена от самия Маринов, за да обединят усилията си.
Сестра Магдалина е поканена на заседание на комисията по здравеопазване в общинския съвет, но не е успяла да присъства. В обсъждането се е включила "друга послушничка от манастира, която се оказа физик", разказва Маринов.
И така Мездра забрани мрежите от пето поколение. Или поне в рамките на една година. Преди това беше Балчик, в Североизточна България. На последната си сесия за месец септември с 10 гласа "за", 2 - "въздържал се", 1 - "против" и двама негласували, 15-те присъстващи общински съветници наложиха подобен мораториум в Балчик. Текстовете на решенията на двата общински съвета са идентични. Всяка от двете малки общини е с население от около 22 000 души.
Дали е възможно те да спрат разпространението на 5G мрежата?
Краткият отговор на този въпрос е "не". Това е така, защото "разрешителните за ползване на честотния спектър се издават от държавата на национално ниво". А и на първо време приоритет за мобилните оператори са големите градове, така че подобни местни мораториуми няма как да повлияят на разпространението на технологията.
Какво се случи в Мездра
Съветникът Радослав Маринов е човекът, внесъл докладната записка за 5G за разглеждане в Общинския съвет в Мездра. Пред Свободна Европа Маринов разказа, че той е обединил две граждански инициативи. Едната е подписка, започната от монахини в Струпешкия манастир "Св. пророк Илия", а другата е направена в много кратък срок през декември сред граждани на Мездра и негови привърженици.
Данните колко точно души са сложили подписите си са противоречиви. По думите на председателката на Общинския съвет на Мездра са около 100, а според Маринов около 200 души.
Мотивите му срещу 5G мрежата са, че няма неоспорими доказателства за нейната безопасност. "Ако се окаже безвредно - добре, но ако се окаже вредно - какво?", попита риторично Маринов.
Единствената гласувала "против" мораториума е Каролина Кьолер от местната коалиция НДСВ (Земеделски съюз "Александър Стамболийски", Новото време, ДПС).
"Не съм съгласна за мораториум и съм гласувала "против". Не ме притеснява нищо, просто предпочитам високите технологии. Имам други виждания по въпроса, работя с високи технологии и моето мнение е положително по този въпрос", каза Кьолер пред Свободна Европа.
Председателката на Общинския съвет Яна Нинова от ГЕРБ обясни, че за нея мораториумът е "знак на морална подкрепа към гражданите, които са против, и съветници, които са против, са го изразили. Но аз не смятам, че това може да породи действия след себе си". Нинова припомни, че няма съгласувателен и разрешителен режим, който да минава през Общинския съвет, така че мобилните оператори да се налага да се съобразяват с него.
Вносителят Радослав Маринов обаче е по-голям оптимист. Той смята, че ако това се случи и в други общини на територията на област Враца, това би могло да повлияе на народните представители, а това на свой ред би се отразило и на политиката на правителството за 5G.
Маринов е един от двамата общински съветници на Движение за радикална промяна "Българска пролет" (ПП Атака). Това е партията, основана от бившия депутат от Националния фронт за спасение на България (НФСБ) в 43-тото Народно събрание Велизар Енчев. До 1989 г. той е щатен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Днес често изказва антизападни и про-кремълски позиции.
Тази история обаче не е чисто политическа. В нея има и един манастир и една "благословена" петиция.
Сестра Магдалина и "един полковник от запаса"
Ако потърсите в Google, ще останете с впечатление, че Струпешкият манастир "Св. Пророк Илия" е мъжки. Всъщност обаче в момента той е женски. Въпреки че е обявен и като място с 50 легла за нощувки, контактът с него се оказва много труден. Все пак се свързахме със сестра Магдалина - монахинята, с която общинският съветник Радослав Марино е в контакт. Тя разказа пред Свободна Европа, че заедно с друга послушничка са написали текста на петицията, архиерейският наместник [Григорий] я е благословил, а християни са събрали подписите.
На въпрос защо са против 5G мрежата, сестра Магдалина отговори риторично: "А вие не сте ли?". По думите ѝ "има много научни доказателства за вредата от технологията".
"Дойде преди седмица един полковник от запаса, който ни каза: "При военните сме работили и това е много вредно и за нервната система, и за кожата. Един от колегите хвана лъчева болест.", разказа монахинята.
"Ние поставихме въпроса пред Общинския съвет и не носим отговорност по-нататък. Ние си казахме нашето отношение заедно с подписите, които са събрани".
По думите ѝ не са се надявали на такова развитие в Общинския съвет и са останали приятно изненадани. Сестра Магдалина смята, че 3G и 4G технологиите са достатъчни, а 5G е ненужна и вредна.
Монахинята направи паралел между Истанбулската конвенция и технологията от пето поколение, както и за начина, по който "една страна може да ѝ противостои".
Повторение на случая "Балчик"
Сега се връщаме три месеца по-рано. На последната си сесия за месец септември Общинският съвет в Балчик гласува първия в България мораториум върху разпространението на 5G мрежата. Предложението влезе в местния парламент благодарение на Симеон Симеонов от "Демократична България - Обединение". Но то идва след подписка на 183 души в морския град. Неин инициатор е Марин Попов, който е председател на проруската партия "Възраждане", на Костадин Костадинов, в Балчик.
През октомври Попов разказа пред Свободна Европа, че подписите са събирани лично, но не само от него, тъй като той е само едно от лицата на инициативата.
Попов разказа, че групата против мрежите от пето поколение е национална и са направили подобни предложения и на много други места в страната. Основният мотив, който Попов изтъкна, е прекалено разнородната информация и фактът, че България е много далеч от използването на пълния капацитет на 5G мрежата. Той и съмишлениците му биха желали да има повече информация за това дали технологията е безопасна за гражданите.
Какво казват мобилните оператори
Мораториумите обаче няма как да повлияят на разпространението на 5G мрежата. Такъв е и отговорът на един от големите мобилни оператори на запитване на Свободна Европа.
"Смятаме, че посоченото правно основание обаче не е относимо към случая с разпространението на новата технология на мобилните мрежи, защото разрешителните за ползване на честотния спектър се издават от държавата на национално ниво", казаха от A1.
От мобилния оператор изразяват обаче опасенията си за "негативни последствия върху възприемането от страна на потребителите на петото поколение мрежи".
От Vivacom изтъкнаха, че са партньор на общините за подобряване качеството им на новите технологии и ще се радват на диалог с община Мездра в този процес. От телекома допълниха, че се очаква до 2023 година правителството да инвестира до 200 млн. лв. за развитие на 5G мрежата в малките населени места.
Няма вреда, но има конспирации
И докато 27-те страни-членки на ЕС гледат на 5G като на основен стълб на своето икономическо възстановяване от пандемията с COVID-19 и технологичната автономия, конспиративните теории, свързани с мрежата от пето поколение, набират все по-голяма скорост. Няма доказателства за някаква вреда от 5G мрежите.
В числа 5G мрежата изглежда така. Предвидени са три радиочестотни обхвата - 600÷700 MHz, 2,5÷3,7 GHz, 25-39 GHz. Първият е базов, който да осигурява покритие навсякъде, вторият осигурява по-високи скорости на данните, предимно в урбанизирани територии и най-високото е за високоскоростен трансфер на данни. И в момента мрежите от предишните поколения - 2G, 3G и 4G работят паралелно на съответните честоти, за да могат абонатите да получават услуга според потребностите си.
Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета на ЕС относно ограничаване излагането на населението на електромагнитни полета (ЕМП), която определя строги ограничения в съответствие с насоките на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), определя стойности най-малко 50 пъти по-строги от пределните нива на излъчване, за които има научни доказателства, че са вредни за човешкото здраве. Технологията 5G отговаря на тези изисквания.
Въпреки това анти-5G движенията имат много силно проявление. Привържениците на теориите за вредите, които носи тази технология, организират протести, петиции и дори вандалски атаки. През 2020 г. в Европа такива имаше във Великобритания, Нидерландия, Ирландия, Белгия, Италия, Кипър, Швеция и др.
