Той има пет деца и една внучка. И именно на тях посвещава хартиеното издание на “О, спомняте ли си, госпожо”. Иронично, но един от дарителите, с чиято помощ книгата става факт, му споделя преди ден: “Изобщо не я искам за мен. Тя е за децата ми”.
За себе си твърди, че е “един дебел, изключително необразован мъж на 53 години”. За него колегите му казват, че е един от най-талантливите фоторепортери в наши дни и един от най-грижовните колеги за онези, които тепърва навлизат в журналистическата гилдия. “Само трябва да те хареса, т.е. да види, че си журналист”.
Преди дни книгата на Боришев “О, спомняте ли си, госпожо” излезе от печат. Когато говори за нея Веселин заявява през смях: “тежи кило и половина”. А това е така, защото компромис с качеството няма. “О, спомняте ли си, госпожо” е микс между фотографии и авторови коментари към тях, отпечатани на първокласна хартия и целящи да се съхранява паметта.
Книгата започва със снимка от погребение - положената в ковчега си баба Ванга. А текстът към нея е “Баба Ванга кажа: ке дойде спасителят”. На следващата страница е престолонасленикът на България и бивш премиер Симеон Сакскобургготски. В книгата място намират всички значими политически фигури в страната от 90-те досега. Последната фотография, разбира се, е посветена на пандемията от COVID-19.
На въпроса защо политика, а не художествена фотография, Боришев, който никога не се е разделял с пънкаря в себе си, започва да бълва ругатни. След което спира сам и казва:
“Айде, за да е възпитано ще кажа следното: защото колкото и да е гадно, каквато и помия да е, трябва да го помним. Трябва да помним, че непрестанно сме търсили спасители. Децата ни трябва да помнят това и да ги виждат, да виждат лицата им. Спасителите да бъдат разобличени”.
Той добавя, че така си говори и го илюстрира с процеса по изработване на книгата: “Като правихме текстовете, преди отпечатването, ги редактирахме по десетина пъти, оказа се, че има и съставомерни, та трябваше да ги направим по-възпитани".
Преди да порасне до книга, “О, спомняте ли си, госпожо” беше само страница във Фейсбук. В нея със забавни текстове Боришев публикува символични кадри за политици от последните години. Към тях добавя и кратки анекдотични текстове.
“Хрумна ми, че тия снимки трябва да живеят и по друг начин. Аз съм олдскуул. Не може само в интернет. Замислих се дали да не направя изложба, но после си казах, че е куцо, защото изложбата минава и заминава”, разказва фотографът. След което допълва как идеята, че “О, спомняте ли си, госпожо” трябва да е книга му е хрумнала, пиейки бира с приятел.
Книгата на Боришев обаче не е за продан. Тя само са подарява, приоритетно на дарителите. Отпечатана е в 500 бройки. А проектът, разказва той, има и продължение. “Ще се опитам да направя аналогов Фейсбук, защото все пак всичко тръгна от групата в социалната мрежа”, обяснява авторът. За целта във всяка от 500-те книги има картичка. Всяка картичка е част от пъзел, а на нея Боришев собственоръчно написва адреса си и залепва пощенска марка.
Целта е “всички да ми изпратят обратно картичките, аз да сглобя голямата снимка и това вече ще е изложба. Ще може да се вижда всичко – както изображението на пъзела, така и какво са ми написали хората на картичките”, разказва фотографът. Нарекъл е новия си проект “Обратна връзка” и го обяснява така: “същото е като да оставиш коментар под постинг във Фейсбук, но малко по-ангажирано”.
Веселин Боришев работи като фотограф от 1994-а година. Фотоапаратът хваща случайно, когато започва да снима за вестник “Струма”. И той става негова професия. Снимал е за няколко големи издания у нас. В момента работи в “Клуб Z”.
В медиите попада случайно. “След художествената гимназия отидох в казарма, после бях общ работник и попаднах случайно в редакция”, спомня си той. Годината е 1990, а градът – Благоевград. “Работих като уредник, правих макетите на страниците. После започнах бавно да минавам вестникарската стълбица”, смее се Веселин и допълва, че е бил и репортер.
