Държавната агенция за бежанците (ДАБ) правилно е отказала да предостави закрила на турския гражданин Селехаттин Юрюн. Той твърдеше, че заедно със семейството си е преследван в Турция заради кюрдския си произход и политическата си принадлежност към лявата Демократическа партия на народите, която е асоцииран член на Партията на европейските социалисти (ПЕС).
Въпреки това ДАБ отхвърли две негови молби за закрила в края на 2019 и в средата на 2020 г., а през септември миналата година МВР принудително го върна в Турция, докато заведеното от него дело пред Административния съд София-град (АССГ) все още беше висящо. Това се случи малко след като премиерът Бойко Борисов проведе официален телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. За случая съобщи първо евродепутатът Иво Христов.
Три месеца по-късно съдия Камелия Серафимова от АССГ окончателно потвърждава отказа на България да предостави закрила на Юрюн. Решението ѝ е постановено на 11 декември след проведено публично заседание по казуса десет дни по-рано.
Защитата на Селехаттин Юрюн твърди пред съда, че ДАБ не е разгледала предоставените от него доказателства за това, че е „подложен на непропорционално и дискриминационно наказателно преследване от турските власти“. Наред с това турският гражданин е изложил данни за системен тормоз над семейството му в Турция.
Юрюн е бивш кандидат-кмет на Улудере и активно защитава правата на малцинствата в родината му, включително кюрдите и правата на жените. Той твърди, че ако бъде върнат на турските власти, ще бъде убит. В подкрепа на това свое опасение, Юрюн заявява, че баща му „многократно е бил бит и унижаван от държавни служители“ заради нежеланието му да се сражава срещу Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). Освен това през 1995 г. брат му е бил убит, а братовчед му – сериозно ранен.
АССГ обаче приема, че агенцията за бежанците правилно и в срок е отхърлила първата му молба за статут на политически беглец от декември 2019 г., тъй като е преценила, че предоставените от него доказателства не са достатъчни за предоставянето на закрила. През юни 2020 г. той подава нова молба, но според съдия Серафимова тя също е отхвърлена правилно, тъй като в нея липсват нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на първия отказ на ДАБ.
В решението на съда е цитирана справка от Дирекция „Международна дейност“ на агенцията, в която се казва, че „през изминалата половин година не е налице съществена и трайна промяна в ситуацията в [Турция], която да налага преразглеждането на заключението, че връщането на молителя в държавата му на произход няма да доведе до застрашаване на неговия живот или свободата му“.
В последните години България редовно предава посочени от Турция опоненти на режима на Ердоган. Това се случва след започналите масови чистки срещу т.нар. „гюленисти“, привърженици на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, когото Анкара обвинява в организирането на неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г.
Проблемът с връщането на опоненти на режима на президента Реджеп Тайип Ердоган стана отново актуален след публикуването в германското издание „Шпигел“ на статията „Как българският премиер стана прислуга на Ердоган“. В нея се описват действията на премиера Бойко Борисов и бившия главен прокурор Сотир Цацаров, които помагат на Анкара да преследва противниците си.
„Шпигел“ припомни темата с предаването на Анкара на турския гражданин Абдулах Бююк, който стана емблематичен пример за погазване на законите от страна на българските власти в услуга на Ердоган.
