Една проверка на бивш главен прокурор е приключила с това, че обвинителят е отказал съдействие на проверяващите, но въпреки това версията му е била приета за достоверна.
Такъв е финалът на аферата, известна като "ЦУМ-гейт" - израз, с който се означава срещата между трима души в офиса на бизнесмена Георги Гергов през 2017 г. Освен самия Гергов, участници в срещата са тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров и бизнесменът и издател на вестник "Сега" Сашо Дончев. Офисът, в който е протекла срещата, е разположен в ЦУМ.
Дончев твърди, че по време на разговора се е почувствал заплашен от Цацаров, който му е искал обяснение за редакционната политика на „Сега“. Съдебните инспектори обаче не откриха данни за нарушения на Сотир Цацаров. Три години по-късно става ясно, че проверяващите са приели за достоверна позицията на тогавашния главен прокурор, въпреки че той е отказал да им съдейства.
В четвъртък станаха публични мотивите, с които проверката на главния прокурор е била прекратена, а твърденията на Дончев - практически отхвърлени.
Мотивите бяха предоставени заедно с протокол от заседанието на Инспектората към ВСС (ИВСС) по случая на гражданския активист Николай Неделчев, който окончателно спечели съдебен спор по Закона за достъп до обществена информация през ноември. Самият той препрати в сряда документите на Свободна Европа.
От тях става ясно, че единствено Сашо Дончев е съдействал на проверяващите и е отговорил на техни въпроси. Инспекторатът обаче приема неговите твърдения за недоказани, тъй като ползва в заключенията си официалната позиция по случая на Цацаров, публикувана на сайта на прокуратурата. Според нея бившият главен прокурор не е заплашвал по никакъв начин издателя, а е отклонил негово искане да повлияе на висяща прокурорска проверка.
Основният въпрос – кой е поискал срещата, въобще не е изяснен категорично, тъй като само Дончев е отговорил на него. Той твърди, че бизнесменът Гергов го е повикал по молба на Цацаров. Другите двама обаче са отказали да дадат отговори на инспекторите.
„От събраните доказателства по преписката не се установиха данни за действителното съдържание на разговора. Твърденията на г-н Дончев, съдържат намеци за нерегламентирано поведение от страна на г-н Цацаров, но остават изолирани и неподкрепени с каквито и да било доказателства“, се казва в мотивите към решението, с което проверката по „ЦУМ-гейт“ е прекратена.
Споменава се и противоречие „в позициите на г-н Дончев и г-н Цацаров и по чия инициатива се е състояла срещата“. От протокола от заседанието на Инспектората към ВСС обаче се разбира, че въпросното противоречие се изразаява в това, че Цацаров просто не е изложил своята позиция по този въпрос.
Само Дончев написа отговор, но той не съдържа достатъчни и най-вече категорични данни за основните въпроси.
„Изрично питахме и тримата евентуални участници в срещата кой я е инициирал, защото това е разковничето според мен – кой иска тази среща, за да иска нещо. Само Дончев написа отговор, но той не съдържа достатъчни и най-вече категорични данни за основните въпроси, предмет на проверката“, заявява един от съдебните инспектори на заседанието им на 10 юли 2017 г.
В крайна сметка проверяващият орган взима единодушно решение да затвори случая. Основното му заключение звучи по следния начин: „С оглед така представените взаимно изключащи се позиции и липсата на допълителни данни за естеството на разговора ИВСС не може по категоричен начин да установи дали поведението на г-н Сотир Цацаров е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдиите, прокурорите и следователите в професията и обществото.“
Въпросът с предоставянето на документите по случая продължи от 2018 г. досега, като главният съдебен инспектор Теодора Точкова категорично отказваше достъп до мотивите, с които е била прекратена проверката. Както Свободна Европа вече писа, отказите ѝ доведоха до няколко дела, последното от които Инспекторатът окончателно загуби по-рано тази година.
Активистът Николай Неделчев окончателно спечели още през юли дело по Закона за достъп до обществена информация, но главният съдебен инспектор поиска отмяна на съдебното решение. През ноември Върховният административен съд (ВАС) отхвърли искането ѝ и на свой ред я задължи да предостави на Неделчев поисканата информация, уличавайки Точкова в „злоупотреба с право“.
Преди ден Съюзът на съдиите в България поиска парламентът да обсъди целия случай, тъй като той избира членовете на Инспектората на ВСС. В четвъртък предстои и Пленумът на съвета да обсъди темата по предложение на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Междувременно Теодора Точкова изпрати своя позиция до медиите, в която отрича, че не е изпълнила съдебното решение, задължаващо я да предостави поисканата от Неделчев информация. Констатацията на ВАС, че е злоупотребила с право по случая, тя обясни с упражняването на правото на защита на Инспектората към ВСС.
