Санкциите, които Западът наложи над руските компании след незаконното анексиране на Крим през 2014 г., имат голямо въздействие, но и водят до странични ефекти. Те са помогнали на президента на Русия Владимир Путин да засили контрола си над олигарсите в страната. Това показва проучване на водещи американски икономисти.
След налагането на санкциите през 2014 г. руските корпорации са загубили близо 100 млрд. долара или около 4.2 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната към онзи момент, казва Дейвид Ан, водещ икономист в БНП Париба. Ан е и бивш главен икономист в Държавния департамент на САЩ.
В същото време опитите на Путин да защити компаниите от санкциите чрез въвеждането на данъчни облекчения, предоставяне на държавни поръчки и други мерки, е коствало още близо 8 % от БВП. Според някои специалисти въздействието е дори по-голямо.
“8 % от БВП не е нещо, което просто можете да игнорирате. Това е голям дял”, каза Ан по време на конференция, организирана от Института Кенан.
Икономистът е съавтор на проучване за санкциите, което е изготвил заедно с Родни Лудема, професор от Университета Джорджтаун във Вашингтон и главен икономист на Държавния департамент.
Санкциите, наложени на Русия след незаконната анексия на Крим, са въпрос на сериозен дебат през последните години. Някои твърдят, че те нямат никакво въздействие върху руската икономиката или върху поведението на Путин, а пример в тази посока е продължаващата руска намеса в Украйна.
Според други те са накарали руския президент да не предприема по-радикални действия. Това пък е довело до загуба на подкрепа в рамките на страната.
Съществуваха очаквания, че санкциите ще всеят напрежение между Путин и олигарсите, но според Ан картината е точно обратната.
Избирайки кого да предпази и кого не, режимът в Русия заздрави контрола си върху ключови отрасли.Даниел Ан
Държавните ресурси за смекчаване на удара, използвани най-вече в отбраната и технологичната сфера, правят олигарсите още по-зависими.
“Избирайки кого да предпази и кого не, режимът в Русия заздрави контрола си върху ключови отрасли”, казва Ан.
Анализът на двамата икономисти се отличава от други, защото се фокусира върху въздействието за конкретни компании и микроикономиката, а не толкова върху макроикономиката.
Изследователите подчертават, че компаниите, зависими от вноса на западни стоки или услуги, са по-засегнати от тези, изнасящи за западните държави. Според изследването Кремъл е предприел стъпки да изолира икономиката си, включително от западните финансови системи, което ще доведе до отслабването на ефекта на санкциите с времето.
Косвените щети за САЩ
Ранди Левинас, управляващ вицепрезидент и завеждащ операциите в Американско-руския бизнес съвет казва, че западните санкции са ощетили и САЩ.
Според нея Конгресът трябва да огледа последиците внимателно, тъй като американски компании понасят удари. По нейните думи законодателите са приели твърде бързо налагането на санкции, което не е позволило на множество американски компании да се преориентират, както и да дадат своята оценка.
Левинас твърди, че американските компании са заплашени да загубят и свои китайски клиенти, които работят в Русия.
По нейните думи темата за санкциите може отново да влезе в дневния ред на Белия дом, след като Джо Байдън встъпи в длъжност след месец.
Докато съществуват множество спекулации, че Байдън може да наложи допълнителни санкции на Москва, според Левинас огромно значение ще имат “Русия и нейните собствени действия”.
