Есента на 2020 г. беше топла. Времето в планината също се оказа благоприятно. Там, на 1440 метра надморска височина, сутрин има мъгли. По обяд небето понякога става съвсем ясно. Въпреки хладното време на паркинга има два автомобила с чужда и един с българска регистрация. Семейство с малко дете пуска хвърчило.

Чинията с червената си петолъчка все още е там. Според една градска легенда червената звезда в най-високата част на паметника на Бузлуджа с официално име от миналото "Дом на БКП" е трябвало при ясно време да се вижда до р. Дунав на север и до Бяло море на юг.

"Ако попитате архитекта, той вероятно ще Ви каже, че е било така. Но не мисля, че е имало как да се случи", казва арх. Дора Иванова. Тя е на 30 г., завършила е архитектура в Берлин и е твърдо решена да запази това, което е останало от най-големия идеологически монумент на Балканите.

Не, тя не иска да бъде реставриран. Това, заради което влиза в паметника през лятото на 2020 г. заедно с екип от 18 души от различни страни, се нарича консервация. Целта е останалите в монумента мозайки да бъдат запазени.

Чинията е собственост на държавата. Тя не я поддържа и не финансира нито една от дейностите, които завършиха официално преди дни. Парите идват от американската фондация Getty.

"Първо консолидирахме самите стени, защото се ронеха, а върху тях има ценна рисунка", обяснява Дора, докато разговаряме в Чинията. Върху дрехите си носи бял предпазен костюм и жълта каска. Има и маска, тъй като във въздуха се разпрашава стъклена вата от изолацията на покрива. С колегите ѝ току-що са се върнали от обяд в близко заведение и бързат да продължат работата, тъй като денят става все по-къс.

Усещането в паметника е като в пещера заради водата, която постоянно капе от покрива. С внимателни жестове Дора показва едно от местата, върху което са работили. "След това бордирахме ръбовете на самите мозайки, за да се стабилизират". Освен това използваме тази система, която е специално създадена за Бузлуджа и за нуждите на сградата. Всъщност подпира като стотици ръце мозайката, за да не падне. Защото тя [мозайката] е подкожушена на много места и има реална опасност големи парчета да се съборят и да паднат, което означава, че ще бъде напълно загубена".

Дора подчертава, че всичко това са временни решения, които са обратими, т.е. нямат намеса в творбите. Нарича се стабилизиране на актуалното състояние, за да може да се запази до момента, в който има цялостна концепция за сградата.

"Ако не се прави нищо, в следващите две години цялата мозайка щеше да бъде на земята и да бъде загубена, затова трябваше да действаме бързо. Другият проблем е, че самата сграда, която е под формата на чиния, е пълна с вода. Тази вода през следващите няколко години ще започне да разяжда и самата структура, затова трябва да се действа бързо и с нея, и да се покрие цялата сграда", казва Дора.

С усмивка тя споделя, че са много щастливи, че са успели да спазят плана и дори да свършат повече от планираното. С подлепянето на нестабилните тесери (отделните елементи на мозайката) и довъшрването на навеса над мозайките приключват дейностите си, преди да дойде зимата.

Какво ни казват тези мозайки

"Това, според мен, е един от много високите образци на такъв тип визуализация на идеология", казва изкуствоведката Ивана Мурджева пред Свободна Европа. Ивана е и действащ адвокат, така че разговаряме в кантората ѝ в центъра на София. В този ден тя няма срещи и има време да говори за изкуство. Споделя, че докато е разглеждала снимките от настоящото състояние на мозайките, първоначално е изпитала притеснение, че не може да открие препратки към познати стилове в изкуството. Когато ги вижда в първоначалния им вид обаче за нея става ясно, че те отговарят на всички базови определения за тоталитарно изкуство.

Според Мурджева тези образи изцяло обслужват тоталитарните идеологии, чиято цел обикновено е да постигнат цялостна промяна у човека. "Те преформулират човека - идеята за това каква е житейската му роля, какво трябва да прави той, как да го направи, какъв трябва да бъде", казва изкуствоведката. Друго специфично за тях е, че не са насочени към бъдещето, а са ретроспективни. Повечето сцени са свързани с отминали събития за героично поведение, благодарение на което сега живеем в един много по-добър свят. "Общо взето това е скритото послание", допълва Мурджева.

Специалистката обяснява, че образът е много стилизиран, самото движение също. То дава посланието, но в него няма човечност, няма елементи, които да те карат да съзерцаваш и да развихриш въображението си. Идета му е да носи голямото послание за човека. "Изключителното въздействие на образа е поразителното на тоталитарното изкуство, колкото и да си абстрахиран, отчужден, отстранен от идеологията, няма как да не ти въздейства чрез образа си. Това е нещо надчовешко и изключително силно въздействащо", казва още Мурджева.

"Можеш да видиш, че култовите изобразжения в античността и по-късно са много схематични като движение. Изчиства се много детайлът, за да може потокът на мисълта да тече само в посланието на идеята. Тук също можем да видим, че движенията са много изчистени - те са или само в профил, или само анфас. Това е изключително фина манипулация, много добре овладяна, да не се разсейваш от идеята."

Защо мозайка? Ивана казва, че тя не е случайно избрано изразно средство. "Най-високите образци на църковното изкуство в най-силните години на Византия са мозаечни. Това се е считало за най-добитото съвършенство", допълва тя.

Какви са приликите с църквите

"Тоталитарната идеология залага изключително много на визуализацията на идеите и на образите си", казва Мурджева и допълва, че това съвсем не е ново. Християнската идея също достига до хората чрез визуализация на образите. "Идеята е била нечетящият и неграмотният само гледайки образите по стените да може да получи посланието, което не може да достигне до него през книгата", обяснява Ивана.

Монументът напомня и по чисто външни белези на храмовете. Има по-тъмно преддверие. В църквите в тези преддверия обикновено няма богато изписване, а когато има такова, то е със сцени от Страшния съд, така че хората да получат "трепетно вълнение и страх". Основната част, подобно на храмовете, е с цветни и богати изображения. "Не е голямо откритие, че тези идеологии се родеят с религиозното учение. Те се базират на това усещане", казва Мурджева.

Има и разлики. На купола в цъквите обикновено са изобразени Бог отец или Исус Христос. В идеологическия монумент на това място са символите на СССР - сърп и чук, тъй като внушението е такова, че идеологията е над всички човешки образи.

Според Мурджева цветните образи в основната зала са художествено решение и отново по подобие на храмовете - в сърцевината им всичко е по-пищно и по-богато. Външните мозайки, които са направени от камъчета в естествени цветове, показва сцени от обикновения живот - този на майката, закрилницата, на трудещия се човек, децата и т.н. Те са дело на 11 различни автори и съответно стилът на отделните сцени е различен. "Първо мисля, че многообразието от стилове държи будно окото през цялото време и те кара да гледаш всяко нещо поотделно с интерес, а второ, ти показва, че [идеологията] може да проникне в абсолютно всички мнообразни форми на живота".

Антисистемно и нормативно изкуство

И арх. Дора Иванова, и изкуствоведът Ивана Мурджева са на мнение, че това, което е запазено от мозайката, трябва да може да живее в една среда. "Виждаш различни проявления на изкуството", казва Ивана. По думите ѝ виждаме веднъж изкуство с висок социален статус, направено с много протекция и вложен капитал в него. Виждаш и изкуство, което също въздейства и те кара да правиш съпоставки, но то вече е влязло в съвсем различен социален контекст. Графитите са изкуство, създадено спонтанно, авторът не трябва да обслужва нечия идеология и често е анонимен. И докато мозайките и изкуството на техните автори са "нормативно закрепени и меценатствани от държавата", то графитите са извънсистемно изкуство.

"Тези паметници са важни за историята на изобразителното изкуство", казва Мурджева. Освен чистия смисъл на изкуството като такова, тя вижда и социален аспект. "Един от големите проблеми е именно промяната на социалния статус на автора от този период към новия период, в който влязохме след 1989 г.", допълва тя и обяснява какво има предвид с това, че много голяма част от художниците са принудени да променят социалния си статус - от държавното меценатство към свободния пазар. "Нещо, което беше непоносимо да се случи в рамките на един човешки живот", казва още тя. По думите ѝ творецът продължава да бъде същият творец, да притежава същите умения, но изведнъж губи статуса си. За много кратък период от време се оказва, че никой няма нужда от това негово умение.

Какво е направено

"В следващите месеци ще изготвим цялостна стратегия за преизползване на сградата", казва арх. Дора Иванова. След конструктивните, технически, архитектурни и реставрационни експертизи, които са направили, вече знаят какво е реалното състояние на монумента.

С влизането си екипът събира парченцата мозайка, които открива, анализира състоянието на мозайката и изчиства паметника, който е потънал в строителни отпадъци. След това 18-те реставратори от България, Германия, Швейцария и Гърция стабилизират всички застрашени мозайки. Инсталират и навес, изграден от дървена конструкция и ламаринен покрив. Тя няма пряк контакт с изкуството. А защитната материя предпазва мозайките от дъжд, сняг и навявания през зимните месеци, като едновременно им позволява да дишат и да останат сухи. Инсталирани са и камери, с които екипът на проект Бузлуджа ще следи ситуацията в монумента.

"Изключително важен е мониторингът на всичко, което е направено", казва Дора. Тя очаква екипът да направи основна среща за анализ през пролетта, на която ще разгледат още веднъж всичко, което е направено и ще очертаят следващите стъпки.

В социалните мрежи мненията са силно поляризирани. Някои смятат, че паметникът трябва да бъде оставен на произвола на времето, други подкрепят идеята на Дора да бъде запазено това, което е останало, с всички негови слоеве, натрупани през годините и антисистемното изкуство. Съответно така той ще добие нов смисъл.

Ивана Мурджева казва, че за нея би било много интересно, ако един ден документацията на паметника бъде изложена. По думите ѝ реставрацията не е вариант, тъй като рискът от бутафория е твърде голям.

Дора Иванова също не смята, че мозайките трябва да се възстановяват в предишния си вид. Иска обаче покривът да бъде ремонтиран и е твърдо решена да продължи да се бори за опазването на монумента. За момента финансиране за това няма, затова призовава всеки, който смята, че историческото наследство трябва да бъде съхранено, да подкрепи проекта.

Дори в този си вид паметникът привлича туристите. През топлите летни месеци Дора и сътрудниците ѝ лично са изборили по 1000 туристи на седмица.