Интелектуалци призоваха България да даде „без отлагане“ зелена светлина за начало на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз (ЕС). Те изпратиха отворено писмо по инициатива на Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) до премиера и външния министър, в което настояват за нов подход в отношенията със Скопие.
Подписалите писмото определят като тревожещо ветото на София върху началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС и посочват, че аргументацията за него е „непонятна за съвременните междудържавни отношения“.
България изостри тона към Северна Македония с аргумента, че тя нарушава подписания през 2017 г. договор за приятелство и добросъседство и поиска държавата да признае, че езикът и идентичността ѝ имат български корени.
„Предстои България да търпи имиджови щети на различни извъннационални нива, с непредвидими последствия. На карта са поставени приятелството, добросъседството и сътрудничеството между България и Северна Македония, които са основните стълбове на едноименния Договор“, пише в отвореното писмо, подписано от културолога Александър Кьосев, политолога Антоний Тодоров, историците Димитър Атанасов, Стефан Дечев, Димитър Аврамов, Надя Данова, председателя на БХК Красимир Кънев и др.
„На този фон тревожно зачестяват проявите на грубост и от двете страни, вкл. на високо политическо ниво, на високомерие и късогледи исторически интерпретации с ярък националистически и шовинистичен привкус.“
Авторите на писмото смятат, че договорът за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония се изпълнява по „неуместен начин“ – „с прекомерно акцентиране върху въпроси от историята и елиминиране на аспектите на сътрудничеството по останалите групи обществено-политически, икономически и други въпроси“.
Интелектуалците призовават да не се поставят взаимно нереалистични искания. „Неуместно е очакването, че в рамките на какъвто и да е договорен процес, който и да е управленски екип в света ще се нагърби със самоубийствени действия, вземайки политическо решение относно самоидентификацията на своите граждани и утвърждавайки, че от дадена година назад цялото население целокупно е прескочило от една етническа група в друга“, се посочва в писмото.
Авторите настояват също да се засили сътрудничеството между София и Скопие в области като икономика, екология, образование, култура, неука и защита на човешките права и искат историческите въпроси да не се експлоатират и да не заемат доминиращото място, което заемат към момента, а да се впишат като възможен конкретен аспект на сътрудничеството по въпросите на културата и образованието.
В писмото се призовава също да се постави изискване към политиците, гражданите и медиите и в двете държави „да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизам, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот“.
