В повечето бизнеси пандемията от коронавирус отекна като катастрофа, но от това правило има и изключения. Досега най-много пострадаха ресторантите, баровете, туризмът, артистичните и други свободни професии. Заради свиването на икономиката и очакваната световна криза, управляващите в България обявиха пакет от мерки за подпомагане на най-силно засегнатите. На този фон обаче има и хора, които отчитат ръст в работата си през 2020 г.
Такъв е случаят с Евгени Райков от София. Той е преподавател по инвестиции и корпоративни финанси в Университета за национално и световно стопанство, който от 14 години управлява фирма за опаковки, собственост на голям словашки холдинг. „Графобал България“ е печатница, която произвежда опаковки от картон и велпапе за местния пазар и някои други балкански страни. Основните ѝ клиенти са от хранителния и фармацевтичния сектор.
Като стабилна тенденция ръстът на работата във връзка с пандемията е около 20-30%.
На фона на пандемията от COVID-19 през тази година печатницата регистрира осезаемо увеличаване на поръчките: „Като стабилна тенденция ръстът на работата във връзка с пандемията е около 20-30%. […] Това е резултат от една страна на увеличаването на потреблението в хранителния и фармацевтичния сектор в България, но от друга е резултат и от нашата собствена инвазия на пазара, която ни се наложи заради цикъла, в който се намираме.“
Тъй като холдингът Grafobal Group, притежаващ българската едноименна компания, оперира в Централна и Източна Европа, управляваната от Райков печатница трябва да се съсредоточи върху местния пазар. След като приключва работа по няколко големи проекта, ѝ се налага да предприеме политика на инвазия, за да увеличи клиентите си. Сред тях вече са местните дружества на няколко големи компании като Teva, Nestle и Mondelez, както и български фирми като „Кенди Фарма“ и „Биопрограма“.
Според Райков ръстът на хранителния и фармацевтичния сектор в България през 2020 г. по-скоро е резултат от развитието им в последните 4-5 години, но отбелязва, че „на европейско ниво наистина пандемията оказва голямо въздействие заради затварянето на много хра по домовете им“.
Например, производството на паста в Италия е нараснало с 30-40%.
„Например, производството на паста в Италия е нараснало с 30-40%. Всичко това се опакова в картонени опаковки и даже заводите за картон не могат да смогнат да произведат за 1-2 месеца това, което е необходимо – такова е изоставането“, разказва финансистът.
Евгени Райков участва заедно с основателя на Института за пазарна икономика и доцент в Софийския университет Красен Станчев в проект, чиято цел е да идентифицира отраслите, повлияни положително от пандемията.
„Установихме, че IТ бизнесът, свързан с онлайн залагания, игри или други неща, които хората могат да правят от вкъщи, претърпява огромно развитие в момента – от порядъка на удвояване на ръста. Разбира се за сметка на IT бизнесите, занимаващи се с подръжка на системи за резервиране на билети или резервации за спане, например.“
Наред с тези тенденции те забелязват и нещо интересно в данните на Националната агенция по приходите за постъпленията от ресторантьорския бизнес.
„В сравнение с миналата година не се забелязва очакваният заради пандемията спад, което означава, че голяма част от закъсалите бизнеси преди това са били в сивия сектор. Прогнозите бяха за 7-8% спад – и на Европейската комисия, и на Българската народна банка, а сега се говори евентуално за 3-4%.“
По думите на Райков в България все още има много малки фирми, които работят без фактури, без да плащат осигуровки на работниците си и без да спазват нормално работно време.
Доста клиенти, които се обръщат към нас, искат да работим без фактури, но ние отказваме.
„Ние го виждаме и в нашия сектор. Доста клиенти, които се обръщат към нас, искат да работим без фактури, но ние отказваме. При този ограничен пазар, ние влизаме в конкуренция и с малки печатници за определени поръчки и там се явяваме супер неконкурентни с по-скъпата си техника, по-големия персонал, както и заради това, че плащаме всички данъци и осигуровки.“
Като друг проблем в бизнеса с опаковки в България той посочва фирмите с големи странични доходи, заради които могат да си позволят да подбиват пазарните цени. Понякога дори под стойността на вложените материали.
Евгени Райков обаче подчертава, че всяко дружество има своя ценова политика, в която никой не може да се бърка. Затова откроява като основен проблем на този пазар и преди пандемията, и след нейното начало – работещите в сивия сектор.
Накрая на разговора обобщава, че по-големите български фирми за опаковки, вече предпочитат да изнасят и за чуждестранни пазари като Унгария, Германия, Испания, „Така че има един баланс, който се поддържа някъде навън и не можем съвсем точно да хванем неговото влияние върху вътрешния ни пазар.“
