Единствено членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще могат да номинират човека, който да разследва главния прокурор. Това предвиждат промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт, внесени в парламента от управляващата коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Прокурорската колегия, която би получила това право, ако предложението се приеме, е председателствана от самия главен прокурор и често колегите му са единодушни с неговото мнение.
Проектът, внесен от мнозинството, е в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия за механизъм, гарантиращ възможността за независимо разследване срещу главния прокурор. Подобна идея беше лансирана от бившия правосъден министър Данаил Кирилов още миналата година. Тогава тя предвиждаше нова фигура на т.нар. "независим прокурор", който да не се отчита на ръководителя на държавното обинение, когато го разследва.
Редица юристи обаче определиха проекта като "некомпетентен", защото "със замах отменя конституцията", в която се казва, че главният прокурор упражнява надзор върху всички обвинители. Последва питане по темата от управляващите до Конституционния съд (КС), който през юли прие, че всеки редови прокурор има правомощията да разследва висшия си ръководител, ако има данни за извършено от него престъпление.
Малко след това премиерът Бойко Борисов инициира процедура за свикване на Велико народно събрание (ВНС) за промяна в конституцията, но въпросът за безконтролността не беше засегнат в последвалия проект за нов основен закон. В крайна сметка той беше отхвърлен от депутатите миналата седмица и сега управляващите предлагат да решат проблема с промени в НПК.
Прокурор по разследването на главния прокурор
„Гарантирането на независимостта на разследване срещу главния прокурор, включително независимостта на органите, които отговарят за различните етапи на разследването, може да се осъществи само чрез въвеждането на нова фигура сред магистратите – прокурор по разследването на главния прокурор“, мотивират се депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, с което на практика отричат решението на конституционните съдии отпреди пет месеца.
Според предложените от тях текстове номинации за новия пост ще могат да правят „не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия на ВСС“. В мотивите към законопроекта липсва обяснение защо предложения няма да могат да се правят от членове на Съдийската колегия в същия орган.
Изискванията за заемане на поста са титулярът му да е действащ прокурор с поне 12 години юридически стаж, да не е наказван дисциплинарно и да има много добра атестация, както и обичайните „високи професионални и нрасвствени качества“.
Позицията се приравнява на т.нар. трима големи
Новата позиция ще бъде приравнена на т.нар. трима големи в съдебната власт – главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Също като тях, новият прокурор ще има 7-годишен мандат, който ще може да бъде прекратен предсрочно по предложение на петима членове на Пленума на ВСС или трима от съответната колегия на съвета.
След края на мандата му, титулярът на този пост ще има правото да се завърне на заеманата от него предишна длъжност в държавното обвинение или на една степен по-висока. „Така се осуетява възможността за външно влияние в посока „послушание“ срещу бъдещо повишение. Повишаването в случая ще е гарантирано“, аргументират се вносителите на проекта.
Като гаранция срещу „възможното влияние върху членовете на Прокурорската колегия при избора“ депутатите предлагат новата прокурорска фигура да се избира т Пленума на ВСС с мнозинство повече от половината от членовете му. „Това ще гарантира участие в избора на този прокурор от страна на членовете и на Съдийската колегия на ВСС“, се посочва в мотивите.
Не става ясно каква е гаранцията срещу „възможното влияние“ върху членове на Прокурорската колегия още при внасяне на номинациите за поста предвид обстоятелството, че само те ще могат да правят такива. В мотивите на вносителите не се коментират този въпрос.
Делата срещу главния прокурор ще се внасят в спецсъда
Комптентен да разглежда на първа инстанция евентуалните бъдещи дела срещу главния прокурор ще бъде Специализираният наказателен съд, на втора – Апелативният специализиран наказателен съд, а на трета – Върховният касационен съд.
„Комитетът на министрите и Венецианската комисия никога не са поставяли въпроса за компетентния съд, а и принципно независимостта на съда е гарантирана по презумпция, поради което не е необходимо създаването на „специален“ съдебен състав на по-високо ниво от обичайното“, добавят вносителите на законопроекта.
В мотивите те обясняват още, че няма как функциите по разследването на главния прокурор да се поемат от директора на Националната следствена служба, защото той му е пряко подчинен, а и по закон е следовател, а не обвинител. Главният съдебен инспектор също не е възможен вариант, тъй като не разполага с прокурорски правомощия.
Венецианската комисия беше споменала вариант за пенсиониран бивш високопоставен обвинител, за да не бъде кариерно зависим от главния прокурор, но депутатите от управляващото мнозинство отхвърлят и този вариант. Доводите им са, че това би било дискриминация на възрастов принцип, а и пенсионираните бивши прокурори нямат необходимия статут на действащи магистрати и това би наложило конституционни промени.
Процедурата по избор – до 3 месеца след промените
Десислава Атанасова от ГЕРБ представи предложените промени на брифинг в парламента, като посочи, че те са „вследствие доклада на ЕК за върховенството на закона, тълкувателното решение на КС, както и мненията на Венецианската комисия по законопроекта за изменение и допълнение на НПК, внесен от Министерския съвет през миналата година“.
По думите ѝ процедурата по избор на прокурор по разследването на главния прокурор ще трябва да бъде открита до 3 месеца след влизането в сила на промените. Срокът за номинации пък ще е в рамките на един месец от откриването на процедурата.
