"Тествайте, тествайте тествайте". От началото на пандемията се смениха много научни хипотези за COVID-19, но тази препоръка остана без изменение. Тя беше изречена от председателя на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус в началото на пролетта и продължава да бъде актуална.
За България този призив сякаш не важи и тя остава страната с най-малко тествани хора. А масовото тестване е едно от условията да се надяваме на една относително безопасна Коледа.
България и тестовете
Локалната организация, която се грижи за изготвяне на стратегическите здравни документи в Европа – Европейският център по контрол и превенция на заболяванията – заедно със СЗО продължават да насърчават държавите да разширяват мащабите на тестването за SARS-CoV-2.
Ползите от масовото тестване са няколко – контрол над разпространението, мониториране и своевременна оценка на тежестта на епидемията, намаляване на разпространението в здравни и социални институции, бързо идентифициране на клъстери и огнища, както и ефективно предотвратяване на повторно заразяване в райони, където разпространението вече е овладяно.
Бързото и, както изглежда, ефективно навлизане на бързите антигенни тестове на пазара дава нови възможности, но и поставя държавите пред необходимостта отново да действат и да „мислят“ бързо.
България е с най-малък общ брой направени тестове на милион население
Както Свободна Европа писа неведнъж, българските здравни власти продължават да се затрудняват да изпълнят заложените препоръки за масово тестване. От началото на пандемията до днес страната е с най-малък общ брой направени тестове на милион население. По данни на сайта за статистика Our world in data тази тенденция е стабилна, като България е и сред текущо докладващите най-малък брой тестове на 1000 души население – около 1 на 1000.
Пикът в докладваните тестове е достигнат в първата десетдневка на ноември с малко над 1,4 на 1000, но оттогава насам стойността отново бързо пада.
Антигенните тестове като пропусната възможност
Една от причините за това е, че България приема за целите на официалната си статистика и администрирането на епидемията единствено отчетените PCR-тестове, а след навлизането на бързите антигенни тестове пациентите се преориентират към тях.
„В последните седмици има много голямо търсене“ коментира д-р Веселина Колева, началник Клинична лаборатория в Аджибадем Сити Клиник болница Токуда. „Причините са ясни – първо, резултатът излиза много бързо, второ, пациентът не подлежи на административен контрол като изолация, карантиниране на контактни лица и т.н. и трето, но не последно по важност – те са два пъти и половина по-евтини“, обяснява д-р Колева.
По думите ѝ данните на производителите до голяма степен съвпадат с опита в ръководената от нея лаборатория – открива се почти пълно съвпадение на резултатите при пациенти, които са дали положителен антигенен тест, и след това са тествани и с PCR.
От Българския лекарски съюз (БЛС) също потвърждават, че бързите антигенни тестове се използват масово, и точно затова те държат на позицията си, че трябва да се признават и заплащат от държавата наравно с PCR-ите. „За съжаление това наше настояване срещна твърда съпротива и трябваше да направим компромис, за да се подпише анексът на Националния рамков договор, с който даваме право на личните лекари да насочват пациенти за PCR“, коментират от организацията.
В Европа вече има държави, които управляват епидемията чрез масови антигенни тестове
В Европа вече има примери за държави, които залагат на сравнително новите антигенни тестове, за да управляват епидемията на териториите си.
Най-популярният пример стана Словакия, която тества почти цялото си възрастно население, след което карантинира над 38 000 позитивни (над 1% от тестваните). Готви се нов „кръг“ от изследвания, за да се осигурят безопасни празници.
Сходна операция протече и в Ливърпул. В Германия и Италия антигенните тестове се ползват както за проследяване на контактни, така и за осигуряване на по-безопасен „вход“ към институции като болници и старчески домове, след като местните научни институти издадоха препоръка за признаване на резултатите им.
Възможност, но прибързано високо оценена
В същото време експерти алармират, че твърде високите очаквания, които се възлагат на антигенните тестове, все още не са оправдани с достатъчно научни доказателства.
Производителите декларират чувствителност около 96%, колкото е и тази на PCR-тестовете. Данните от проведеното в Обединеното Кралство проучване обаче сочат, че вероятно с антигенните тестове са засечени около три четвърти от случаите. А според коментар пред Politico на проф. Джон Дийкс, преподавател по биостатистика в Университета в Бирмингам, действителните нива са дори по-ниски – между 57 и 73 на сто. В коментара си той подчертава, че въпросът е сложен и многопластов, тъй като едни и същи тестове дават разлика в достоверността си от 16%, зависеща от това дали пробите са взети от опитно медицинско лице или от човек, обучен специално за целите на масовото тестване.
Има ли верен отговор
По въпроса за нуждата от масов скрининг с антигенните тестове все още няма научен консенсус. Но, както и преди е ставало дума, решенията за управлението на епидемията са по същността си политически (по думите на германския вирусолог Кристиян Дростен). Словашкото правителство например упорито поставя тестването в противовес на локдауна и като условие в страната да се въвеждат по-малко задължителни ограничения.
Премиерът твърди, че България ще задели 15 млн. лв. за антигенни тестове
У нас на 20 ноември премиерът Бойко Борисов обяви, че страната ще задели 15 млн. лв. за антигенни тестове, които да бъдат направени, когато „навлезем в плато“. Оттогава насам обаче няма допълнителна информация кога и как ще започне това тестване, кои ще са тестваните лица и какви ще са епидемиологичните последици за тях.
Кога какъв тест да направим?Това, което можем да направим сами, без да чакаме организация от държавата, е да се тестваме преди да се съберем с близките си и с това да си осигурим една - поне донякъде - безопасна Коледа. Ето няколко примера. RT-PCR – Пробата се взима от медицинско лице с памучни тампони в носа и гърлото. Това е първият диагностичен тест, който най-рано показва наличие на вируса, преди все още да се развие симптоматика. След десетия ден на симптомите тестът може да е негативен при наличието на активно заболяване, тъй като вирусът вече е мигрирал и не се открива във „входната врата“ – носоглътката. Антигенен тест - Пробата се взима от медицинско лице с памучни тампони в носа и гърлото или само в носа. Ефективен е от момента на първите симптоми,за период от около седем дни след началото им. Тест за антитела – Пробата се взима с венозна или капилярна кръв. Препоръчително е да се извърши в лаборатория, макар че в аптечната мрежа вече се продават китове и за тестване в домашни условия. Тестът за антитела позитивира след втората седмица от симптомите, като практиката на клиницистите показва, че при хората с леки или никакви симптоми създаването на антитела може да отнеме до над три седмици. |
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
