Ромският активист Христо Николов подаде в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург жалба срещу България за три нарушения на основните човешки права – на личен живот, на ефективни средства за защита и на забраната за дискриминация. Причина за оплакването е изявление на настоящия главен прокурор Иван Гешев от 2019 г., което българските институции отказаха да санкционират за реч на омразата, съобщи в понеделник правният сайт "Дефакто".
Става въпрос за интервю на тогавашния зам.-ръководител на държавното обвинение пред БНТ от 17 април 2019 г., в което той коментира решението на третия подсъдим по делото „Иванчева“ да се отрече от показанията си по следния начин: „Очаквахме Петко Дюлгеров да се отметне – и циганите така правят.“
„Toвa e ocoбeнo oпacнo в cлyчaитe, кoгaтo pъкoвoдитeлитe в cиcтeмaтa нa пpoкypaтypaтa paзпoлaгaт c тaкaвa имyнизиpaнocт oт oтгoвopнocт зa peч нa oмpaзaтa. Tъкмo тe чecтo гoвopят пyбличнo c цeл дa зaщитят пpeдпpиeтитe oт тяx мepки в cфepaтa нa бopбaтa c пpecтъплeниятa, кaтo в мнoгo cлyчaи нe cпaзвaт ocнoвнитe пpaвa нa чoвeкa, в тoвa чиcлo пpeзyмпциятa зa нeвинoвнocт, a в нacтoящия cлyчaй – и зaбpaнaтa зa диcкpиминaция и peч нa oмpaзaтa“, се казва в жалбата на активиста, представляван пред ЕСПЧ от адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.
Веднага след интервюто на Гешев през 2019 г., Николов сезира Комисията за защита от дискриминация (КЗД), твърдейки, че с тези думи Гешев „не признава българските граждани от ромски произход като част от българския народ, разделя ги от останалата част от българската нация“. Както и че „определя и обобщава, че всички роми са фактор на който да не се вярва, лъжат и променят показанията си“.
На 25 юни 2019 г. КЗД обяви, че сигналът не е основателен и в случая не е извършено нарушение на забраната за дискриминация на етнически признак. Николов обжалва пред Административния съд София-област, който на 11 октомври 2019 г. потвърди решението на комисията.
Междувременно през юли миналата година Етичната комисия към Върховната касационна прокуратура (ВКП) също разгледа случая и обяви, че няма данни с изявлението си пред БНТ Иван Гешев да е уронил престижа на съдебната власт.
„Българският „циганин“ е упоменат в българското народно творчество, в съвременната литература, поезия и проза. На тази основа позоваването на цитираната публикация за внушаване на предполагаемо уронване престижа на съдебната власт е несъстоятелно“, мотивира становището си по казуса обвинителят от ВКП Марио Василев, който още тогава беше пряко подчинен на настоящия главен прокурор.
Накрая Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди решението на КЗД на 14 май тази година. Върховните съдии Диана Добрева, Виолета Главинова и Еманоил Митев също приеха, че в случая не е налице реч на омразата, позовавайки се в решението си и на функционалния имунитет на магистратите.
Според него съдиите, прокурорите и следователите, според който „не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“. ВАС обаче не изясняваше в решението си какво общо имат телевизионните интервюта със служебната дейност на магистратите.
