На 17 ноември България блокира Северна Македония за началото на преговори за бъдещо членство в Европейския съюз, след като не одобри преговорната рамка по време на проведения онлайн Съвет по общи въпроси. София поиска да се подпише нов документ със Скопие, който да гарантира, че договорът за добросъседство от август 2017 г. между двете страни ще се спазва.
Българските изисквания обаче не са отразени и в проекта на Брюксел за преговорна рамка, въпреки настояванията на българското правителство. Извън тази преговорна рамка остават формулата за езика от Декларацията от 1999 г., пътната карта за изпълнение на договора от 2017 г., както и ясен текст, че Република Северна Македония няма да поддържа претенции за македонско малцинство в България.
Реакциите на политиците в Скопие
Разбира се, опозиционните политически сили, които отдавана се противопоставят на договора с България, използваха ветото като доказателство за тяхната правилна политика до момента.
Разочарование изразиха и представители на властите. В югозападната ни съседка това действие се възприе като изнудване. Постоянното, обичайно и несекващо снизходително и обидно поведение на някои софийски фактори към македонците само допълнително наля масло в огъня.
Бившият министър на външните работи и сега вицепремиер и министър по европейските въпроси на югозападната ни съседка Никола Димитров побърза да заяви пред виенския „Стандарт“, че страната му ще продължи да разговаря, ала няма да преговаря за македонската идентичност и македонския език. За него те са резултат от „исторически процес“, а не рожба на „политическо решение“.
Един от проблемите в смесената историческа комисия е отхвърлянето от българските историци на всяка поява на прилагателното „македонски“.
Македонският вицепремиер изтъкна още, че според чл. 3 на Договора от Лисабон, ЕС почита езиковото и културно многообразие. За пръв път Димитров обяви публично, че един от проблемите в смесената историческа комисия е отхвърлянето от българските историци на всяка поява на прилагателното „македонски“. Не пропусна и че терминът „историческа истина“, на който се позовава българската страна на комисията, е остарял и в модерната наука се говори за мултиперспективност. Димитров побърза също да заключи, че ако процесът на присъединяване стане двустранен проблем, насочен към миналото, това няма да е европеизиране, а балканизиране на региона.
Само след два дни в интервю за „Телевизия 24“ президентът Стево Пендаровски заяви, че освен резултат от предизборната обстановка, българското вето е и плод на десетилетни разбирания на българската историческа наука, още от времето на Тодор Живков, за липсата на македонски народ и македонски език. Той свърза по този начин българския акт с „живковизма и комунистическата историография“. Пендаровски също намери за оправдани след ветото острите антибългарски реакции в Северна Македония.
Шефът на Медийната информационна агенция (МИА) Зоран Иванов просто нарече в Туитър бившата гръцка външна министъра Дора Бакояни и Екатерина Захариева „кучки“, поради което трябваше и да се раздели с поста си.
Без да стига до цинизъм, твърде недипломатичен беше и кметът на Скопие Петре Шилегов. В интервю за Канал 5 той определи българските позиции като непринципни и отвъд рамките на международното право. Подобно и на гостуването си при българския журналист Георги Коритаров, дни по-рано, Шилегов открито нарече политиката на външния министър Екатерина Захариева спрямо родината му „глупост“, защити отбелязването на 13 ноември като ден на освобождаване на Скопие от партизаните, командвани от Тито и „овенчаване на вековната борба на македонския народ за самостойна македонска държава“.
По-сдържан беше премиерът Зоран Заев, който сподели болката си, но каза, че разговорите ще продължат.
Със съжаление за ветото, съчетано със сдържаност, но и призиви за един по-прагматичен подход и отдавайки голямо значение на общата история се изказаха предишните премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски. Видимо бе желанието им да улеснят последните усилия на Заев. Отдавна добронамереният спрямо България бивш македонски премиер Владо Бучковски изрази съжаление, че вместо страната ни да европеизира Балканите, се е стигнало през последните два месеца до едно своеобразно балканизиране на Европа.
Бучковски беше категоричен, че ветото е грешка и неприятна изненада. Въпреки втвърдяването на българската позиция, той изрази възторга си от алтернативните мнения в България за миналото, дело на „професори, журналити, историци“, наричайки ги „разумни гласове“. Бучковски призова към търпение и спокойствие, за да се даде тепърва възможност подобни гласове да се появят и в неговата Македония.
Отново на сцената се появи и първият външен министър на независима Македония Денко Малески. Той категорично се противопостави на изявленията на политици, че историята трябва да се остави на историците. За него ако интелигентните историци нямат смелост, то няма как тя да бъда оставена още повече на глупавите.
Македонският интелектуален елит се държи в една остаряла историография и не може ясно и на глас да каже най-важното.
Неговите възгледи, както и тези на Владо Бучковски, са ни повече, ни по-малко упрек към македонския интелектуален елит, който се държи в една остаряла историография и не може ясно и на глас да каже най-важното.
А то е, че пътят към съвременната македонска нация и нейния македонски език и култура минава през един предварителен етап, в който безформената маса от милетската система в Османската империя в рамките на църковната борба, развитието на книжовността и революционното движение, минава през един етап на българка идентичност. Макар и за немалка част съчетана със силен културен македонски партикуларизъм и политически сепаратизъм.
Един ден в различна политическа среда и контексти те ще бъдат използвани като градиво за македонската нация, език и исторически разказ. За съжаление – в рамките на Югославия - в комбинация с един отявлен антибългарски език, който не държи сметка за елементарни исторически факти (не тълкувания).
Реакциите на обикновените македонци
Голяма разлика след ветото е, че докато българският национализъм беше възприеман повече в Северна Македония като приказки „на маса“, сега се видя, че е напълно възможно и българската дипломация да стане негов израз. Той определено се очерта като резултат от по-дълбоки колективни исторически представи, които са залегнали сред интелектуалния елит в резултат от образователната система и медиите.
Нещо повече, оказа се, че те могат да повлияят и на дневния ред на ЕС. Това не на последно място се дължи и на факта, че макар днешните българи и македонци да са си най-близки, те наистина са две различни нации с различен опит и мислене. Ако българите са откърмени със саморазбиращото се „Македония е българска“, то за македонците нацията и държавата са резултат от изгонването на „българския фашистки окупатор“, който слуша ту Берлин, ту Москва, ту Брюксел, но рядко налага своята линия.
Българското вето породи невиждана буря от антибългаризъм, напълно недопустима при нормални условия. Това отприщване се дължеше в немалка степен на липсата на каквито и да било съмнения в държавата, че поведението и езикът на българското ВМРО нямат нищо общо с никакви европейски ценности.
Големите раздразнения сред македонската общественост идват и от една ключова дума на българското говорене със Северна Македония. Тя се нарича „признание“. Асоциациите на думата в македонското съзнание са изначално унизителни, сякаш иде реч за признание на дете към родител или за извършено някакво престъпление.
Истината е, че и тези, които се смятат за македонски българи, са пак македонски родолюбци.
Така стигаме до македонските българи и е добре да надникнем и в техния двор. В момента те определено са разделени. Немалка част от тях са открито против ветото. Причините за това са прости, но трудно ще бъдат схванати в България. Истината е, че и тези, които се смятат за македонски българи, са пак македонски родолюбци. Можем да кажем, че изграждат една сложна и многопластова идентичност. И тях също ги боли за поведението на България, защото и като македонски българи, тяхната родина е все пак Македония и те са българи, но и македонски патриоти. Този особен вид, както идентичност, така и патриотизъм, въобще не се разбира в България.
Има и една група от македонските българи, които подкрепят ветото. За тях видимо преговорите трябва да бъдат едно своеобразно бавно отмъщение, при което македонската политическа класа трябва да изпие до дъно горчивата чаша. Те констатират ситуацията, виждат влошаването на отношенията в резултат на провокациите от българска страна, но търсят ветото, за да изживеят удоволствието, че са накарали един елит да страда за униженията, на които е подложил част от гражданите си, когато е бил безнаказан в Титова Югославия. И тъй като Зоран Заев има достатъчно противници на курса в собствената му партия, това им дава възможност да представят антибългарската кампания не само като дело на опозицията, но и на правителството.
Интересно е, че след обявяването на ветото в социалните мрежи се появи специално изготвен списък на 13 македонски българи с покана за техния „линч“. Някои обърнаха внимание в мрежите, че списъкът съдържа имената единствено на македонски българи, които са против ветото, а тези които са „за“ него, бяха пропуснати. Видно в случая става дума за едно недвусмислено свидетелство, че зад действието стоят сили, които целят максимално влошаване на отношенията между двете страни.
"Бомбата" на Заев
И докато вървяха тези полемики, дойде и „бомбата на Заев“ – интервюто му за агенция БГНЕС. В него Заев потвърди общата история с България; нарече отново Гоце Делчев „общ революционер“, борил се за „Македония и Одринско“; не отрече репресиите в Титова Югославия; допълни как България не трябва да се свързва с фашизъм.
Капак на всичко беше споменаването за българското управление по време на Втората световна война като „администриране“, както и бързото рипване към времето, когато България е вече част от антифашистките сили. Ето защо, добре посрещнато в България, интервюто бързо бе подложено в Македония на критики от една широка палитра от глсове.
Заев обаче получи очаквана подкрепа от Владо Бучковски, ВМРО-Народна партия на Любчо Георгиевски. Особено знакова беше подкрепата на министърката на отбраната Радмила Шекеринска. Оказа се, че поне засега – доста странно – като че ли държи и апарата на неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), който засега поне не се отзовава масово на призивите на бившия си лидер Бранко Цървенковски за свикване на партиен форум. Днес бързо му оказаха подкрепа и редица новинари
Тази сутрин подкрепа за Заев дойде и от Денко Малески. Той изтъкна, че е крайно време задрямалото общество да разбере, че при наличие на „нови факти, нови открития и нови доказателства“, следва „ревизионизъм на историята“, за да се живее в „истина“.
Дали сме свидетели на изпращането на една епоха от българо-македонските отношения в миналото? В следващите дни предстои да видим. Първата индикация ще бъде предстоящото заседание на смесената историческа комисия в началото на декември. А може би политиците в Скопие отдавна са решили, че решителните крачки в историята никога не са правени от нарочни исторически комисии и ще я направят и без нея? От поне 6-7 месеца има някои индикации за това.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
