Една песен, бис, стотици усмивки. Тази гледка не е от рок концерт на “Б.Т.Р.”, а от дома за стари хора в град Добрич. Той е един от многото домове за възрастни, които певицата и актриса Сандра Петрова успява да превърне в музикални сцени. От половин година тя прави виртуални музикални поздрави за възрастни хора из цяла България.
Инициативата е част от благотворителната кауза “Предай нататък”, която помага на хора в затруднено и неравностойно положение. “Виждам как зареждаме с положителна енергия не само възрастните, но и тези, които случайно са чули за нашата инициатива”, казва Сандра в интервю пред Свободна Европа.
Настанените в домове за възрастни са едни от най-тежко засегнатите от изолацията по време на пандемията. Оказва се, че за да им “подариш усмивка” е нужно само едно видео обаждане, споделя Сандра. “Най-ценното е че се виждаме, макар и виртуално. Мъчно ми е, че не мога да ги прегърна на живо”.
“Как мога да помогна? Има ли как и ние да се включим?”. Това са само част от последвалите въпроси, с които Сандра се сблъсква след началото на успешната инициатива. Успехът за нея е въпрос на постоянство: “Мечтите превръщам в изпълними планове”, казва тя.
Пеенето за Сандра далеч не е ново начинание. Родена в семейство на музиканти, по естествен път то я “среща” още в детството. След дипломирането си в НАТФИЗ тя работи в Музикалния театър, а след това и в студиото по дублаж „Александра Аудио“. Сандра също „подарява щастие“ на малки и големи като водещ в детското предаване „Милион и две усмивки“ по БНТ. Дори и след актьорските ѝ начинания, пеенето остава: “Истинското винаги си го иска душата”, казва тя.
“Истинското” се намира както в съдбите, така и в случайностите. Идеята за музикалните поздрави се ражда преди половин година, когато със Сандра се свързва Георги Малчев - един от създателите на “Предай нататък”. “Дори не го изслушах докрай. Веднага казах “Да, правим го!””, споделя Сандра.
От категорично съгласие в категорично изпълнение: само седмици по-късно певицата вече планира първия си виртуален поздрав. “Притеснявах се дали наистина ще се справя и дали на хората ще им хареса”, казва тя. Притесненията обаче не се задържат дълго - още след първия “подвиг” тя вижда трогнатите погледи на всички присъстващи.
Днес поздравите са много, а усмивките на получателите им - също. “В дома в Добрич често се събират всички възрастни, дори и без повод. Някой подхваща народна песен и запяваме заедно”, казва Сандра.
Запомнящи се срещи също не липсват. Една такава е откровения разговор за “младостта и какво ли още не” с възрастна жена-рожденичка, споделя Сандра. “Стана ми толкова мило и същевременно толкова отговорно. Видях, че тази жена открива смисъл в мен и в пеенето ми”.
Стотици докоснати сърца по-късно, Сандра не планира да поставя край на благородното начинание. “Аз съм от тези хора, които не се спират. Добротата е като лавина”.
