Промените в конституцията, предложени през лятото от ГЕРБ, имат поне три съществени недостатъка. Те не са обсъдени с обществеността, експертите и останалите политически сили, някои предложения изглеждат произволни, а решения на важни теми, като безконтролността на главния прокурор, липсват.
Това са част от заключенията на Венецианската комисия – органът за демокрация чрез право към Съвета на Европа, който беше сезиран от управялващите през септември, за да даде становище по предлагания проект за нов основен закон.
В разгара на антиправителствените протести, продължаващи от началото на юли, премиерът Бойко Борисов обяви курс към избори за Велико народно събрание (ВНС) и „рестарт на системата“. Няколко дни по-късно екипът на бившия правосъден министър Данаил Кирилов изготви проект за нова конституция, който беше подложен на критики от юридическите среди. Той беше внесен в началото на септември за обсъждане в парламента.
Първоначално управляващото мнозинство беше изправено пред невъзможност да събере минимално необходимите му 120 подписа за внасяне на проекта, но в крайна сметка получи подкрепа от депутатите на Веселин Марешки. Оттогава тече законовият срок от 2 до 5 месеца, в който предложенията трябваше да бъдат обсъждани от депутатите. На пратика обаче дебат засега липсваше в очакване на становището на Венецианската комисия. В края на процедурата за конституционни промени би трябвало да бъде насрочен вот за ВНС, ако проектът на ГЕРБ събере поне 160 гласа подкрепа в парламента.
Венецианската комисия изразява съжаление, че стартирането на конституционната реформа не е предшествано от подходящ публичен дебат, проектът е изготвен в рамките на парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои изменения не са добре обяснени. Това съобщи в понеделник пресцентърът на Съвета на Европа, цитирайки становището на органа по предложенията на ГЕРБ, прието в петък.
Според европейските експерти „българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение и да осигурят значимо участие на обществеността, експертите и всички политически сили в този процес“. Те определят като „произволно“ предложението за намаляване на депутатите от 240 на 120, тъй като в проекта липсва „задълбочена оценка на въздействието на подобен ход върху българската политическа система“.
Положително е оценена идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа – на съдиите и на прокурорите, без те да заседават в общ Пленум. Според Венецианската комисия това „подпомага изпълнението на предишните препоръки“ към България.
Наред с това обаче органът за демокрация чрез право на Съвета на Европа напомня, че поне половината от членовете на бъдещия съдебен съвет трябва да са избрани пряко от техни колеги съдии. Както и, че членовете на прокурорския съвет, излъчвани от парламента, „не трябва да имат настоящи или бъдещи йерархични връзки с главния прокурор и да представляват други юридически професии“.
„Компетенциите на прокуратурата извън областта на наказателното право следва да бъдат намалени до необходимия минимум“, добавят от Венецианската комисия. В първоначалния вариант на проекта за нова конституция присъстваше възможност за законодателна инициатива на държавното обвинение, която впоследствие отпадна без управляващите да обяснят кой е бил нейният автор.
Европейските експерти подчертват още, че „би било пропусната възможност, ако настоящата конституционна реформа не разгледа“ въпроса с фактическата безконтролност на главния прокурор и разписване на процедура за евентуалното му наказателно преследване.
Комисията оценява положително въвеждането на т.нар. индивидуална конституционна жалба – възможност редови граждани да сезират Конституционния съд (КС), „тъй като това укрепва индивидуалните права“. По отношение на идеята на управляващите за премахване на Великото народно събрание при приемане на бъдещи конституционни промени, в становището се казва, че подобна значима промяна „трябва да има убедително обяснение“, а и трябва да бъде обект на „много задълбочен обществен дебат“.
