Калоян е на 42 години и живее в чужбина. Има семейство и две деца. Когато се прибира в България, това семейство обаче не съществува пред лицето на закона, защото страната не признава неговия гей брак.
“Щях да остана зад граница само година, за да уча, но годината се превърна в 14 години и половина”, казва той пред Свободна Европа. С него коментираме стратегията на Европейската комисия за равнопоставеност на ЛГБТ хората, която беше представена преди седмица. В много български медии тази първа по рода си инициатива на Комисията беше представена със заглавието “ЕК ни задължава да приемем гей браковете”. Преподавателят по европейско право в Софийския университет доц. Д-р Христо Христев обяснява, че това не само не е вярно, но е и невъзможно. Но за това - след малко. Първо да чуем Калоян.
“По едно време имах голямо желание да се връщам. Беше около 2007 г., когато вървяха добре нещата в България. Не съжалявам, че не се върнах”, казва Калоян. Той обаче си идва с децата поне по два пъти всяка година, за да види родителите си. “Ако, недай си Боже, нещо стане с мен, по българското право такива неща като наследственост, например, са невъзможни”, казва той. Неговият съпруг би бил без права над децата в България. Промяната на това положение е една от целите на Европейската комисия.
"Взаимно признаване", а не гей бракове
Стратегията на Европейската комисия ще предложи законодателни промени, с които държавите членки да признават родителските права на еднополови двойки. Това обаче не означава, че ще задължи отделните държави да легализират гей браковете.
“Комисията ще представи законодателна инициатива относно взаимното признаване на родителството и ще проучи евентуални мерки в подкрепа на взаимното признаване на еднополовите партньорства между държавите членки", пише в стратегията. Тя не е правно-обвързващ акт.
“Тя очертава това, което комисията възнамерява да направи през своя мандат. Комисията предвижда определен кръг от мерки, за да гарантира равното третиране на тези хора”, каза в интервю за Свободна Европа доц. д-р Христо Христев.
Другите намерения на комисията са да предложи eврoпeйcкo зaкoнoдaтeлcтвo, което да възприeмa кaтo прecтъплeниe пoceгaтeлcтвaтa и рeчтa, пoрoдeни oт oмрaзa срещу ЛГБТ общността, както и да осигури правна помощ за борба с дискриминацията, включително на пазара на труда. Кoмиcиятa ce пoзoвaвa нa дaнни, cпoрeд кoитo 43 нa cтo oт ЛГБТ хoрaта в EC са диcкриминирaни и тoвa e ocнoвнaтa причинa зa нaблюдaвaнeтo нa някoи нeрaвeнcтвa.
"Едно по-изостанало отношение"
“Когато комисията заяви намерение да предложи определено законодателство, в рамките на нейния мандат може да се очаква, че ще внесе било проект за директива, било проект за регламент”, казва Христев. След това директивата трябва да бъде приета от европарламента.
“Това предполага и приемане в Съвета на Европейския съюз, където процесът може да е по-бавен и по-труден, защото има няколко държави, освен България, които продължават да имат едно, според мен, по-изостанало във времето разбиране за тази проблематика - като Унгария и Полша”, казва Христев.
Там където живее, Калоян не се е сблъсквал с такава дискриминация, нито с обществени предразсъдъци спрямо семейството си. Казва, че ги приемат като пълноправни членове на обществото. “Когато живеех в България, въпреки че съм открит, не съм забелязвал хомофобско отношение спрямо себе си, докато сега е нещо ужасно, което много ме изненада, за съжаление”.
Карам го да си представи живота си в България. “Не си го представям", казва той. "Не си представям да имам семейство, дори партньор. Толкова е трудно от обществена гледна точка дори да успееш да задържиш връзка, а камо ли семейство”, казва той. “Това е жалко, защото не съм единственият, който е избягал. Има хора, които са избягали специално заради тази причина. България губи”.
Споделя, че следи с интерес и от професионална гледна точка как ще се развие инициативата на еврокомисията, защото е юрист. “Освен България, имаме и другите държави като Полша и Унгария, които в последните години вървят назад”, казва Калоян.
"Промяна в манталитета"
“Ако вие сте създали семейство в държава, която урежда в една или друга форма еднополова семейна връзка, имате ваши или осиновени деца, според Европейската комисия трябва да бъде гарантирано, че когато имате такова положение в една държава, то не трябва да бъде накърнено в никоя друга държава членка”, разяснява идеята на ЕК доц. д-р Христо Христев.
Намерението на Комисията не позволява съюзът да задължи България как ще уреди спрямо своите закони и конституция семейните отношения.
“Да не се афишира това, кой с когото иска да се обича, да се защитят децата”. Калоян смята, че в България по този начин и с такива “клишета” се представя проблемът и се сеща за скорошните хомофобски нападения в Пловдив.
“Моите деца са много добре защитени и си живеят прекрасен живот. Никой тук няма проблеми с това, абсолютно никой. “Всеки би трябвало да може да защити семейството си от правна гледна точка”, казва той. Питам го коя от идеите на еврокомисията иска да види реализирани. “Искам да видя на първо място промяна в манталитета”, казва той.
