Какво не е наред в обявения План за възстановяване и устойчивост

„Колкото повече държавата "планира", толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек.“

Фридрих фон Хайек

...

Започна обсъждането на План за възстановяване и устойчивост, представен миналата седмица от вицепремиера Томислав Дончев. С такъв план всяка държава описва как ще използва парите от ЕС за оздравяване на икономиката вследствие на пандемията.

Основният проблем в съдържанието на българския план е, че не е ясно какви проблеми решава и как. Но целите му, т.е. намеренията звучат много приятно: ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. Никой няма да ги оспори и най-вероятно няма да се обсъждат. Затова се налага известен коментар.

Намеренията

Ускорено икономическо развитие? Ускорено по отношение на какво, кой период по-точно?

Претенцията не е да се опише план за следващата година, а за десет години напред.

• Ако вземем за отправна точка периода от 2011 до 2019 г. средният реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) годишно е 2.4%.
• Ако се ориентираме по 2000-2008 г. – ръстът е 5.2% средно. (подразбира се, че не се изисква сравнение с години, когато няма ръст. Например през 1990-1997 г. ръстът е отрицателен – минус 4.5%, а от 1996 към 1997 г. спадът на БВП е 14.1%.)
• Сравнението с 1995-1996 има смисъл само по един повод: да се види какво се случва при възстановяване на централното планиране.
• Но не може да не се вземе предвид възстановяването спрямо настоящата, 2020 година. Тогава със сигурност развитието ще бъде ускорено. Вероятно колкото по-дълбок е упадъкът, толкова по-значимо ще бъде „ускорението“. В този смисъл целта на плана няма как някога да не бъде изпълнена.

Не е без значение и какво се подразбира под „развитие“. Това не е само ръст на БВП. Не е дори БВП на глава от населението: колкото по-малко глави, толкова повече е БВП на човек. Класически, „икономическото развитие“ е разширяване на обхвата на избор на отделните хора, на осъществимите алтернативи, отворени за тях. Това е и критерият за напредък.

Демографски подем? Какво се има предвид? Повече деца и по-малко смърт или участие на правителството в правенето им преди, по време и след процеса на тяхното производство?

• Почти е сигурно, че преброяването догодина ще покаже, че населението на България е 6.8–6.9 милиона души. Това е оптимистична оценка. Отрицателният „подем“ започва през 1985 г. За 2030 г. оптимистичната прогноза е за 6.5 милиона души, за 2050 г. – под 6 милиона.
• Тези предвиждания (на НСИ, Уникредит Булбанк и т.н.) между другото означават и че в България ще има все повече възрастни хора и все по-малко хора в активна работоспособност. Дори в момента хората в неактивна възраст са повече (20% от населението) от заместващите ги младежи (19%).
• Оттук следват два тежки проблема – невъзможност за издръжка на спестовните сегменти на икономиката (пенсии, здраве и образование) като държавни, финансирани с данъци, от една страна, а от друга – недостиг на работещи (в момента той е 35-40%, според оценки на инвеститори и работодатели).

С други думи: ако е неясно второто намерение - за "демографски подем", то няма да съдейства на първото намерение - за "ускорено икономическо развитие".

Намаляване на неравенствата – също звучи добре. Но:

• Не е тайна, че при ускорено развитие на стопанството, неравенствата обикновено се увеличават.
• При сегашните политики, има практика едни предприятия и групи хора, включително неформални, да биват привилегировани – това е в стопанската сфера. В областта на социалната - предпочитанието е за даване на всички, а не на онези, които се нуждаят.

Липсите

В плана няма обосноваване на разпределението на ресурсите.

Заложено е на обществената илюзия, че парите са „много“.

Всъщност става дума за не повече от 2.4 млрд. лв. на година. Това е 1.8 и 1.9% от вероятния обем на БВП за следващата година. Но загубите за 2020 г. и поне първото тримесечие на 2021 г. ще са около 9 млрд. лв. Иначе казано, за периода на планиране не може да има възстановяване само с този ресурс. Следователно е нужно той да създава стимули за повече работа и благоденствие извън непосредствените полета на държавни субсидии и инвестиции.

Тук обаче сега наличното е единствено възможното. Така излиза.

Независимо от новия речник на ЕС (“иновации“, „зелена сделка“, „социалното включване“, „споделен просперитет“, „енергийна ефективност“ и т.н.) в плана става дума за сгради, държавни и общински.

Самата дума "сграда" е употребена дванадесет пъти. Това е и най-значителният паричен ресурс. Всъщност става дума за саниране. Не е посочено по каква схема. Вероятно е да става както досега, като чиста субсидия и с неясно качество.

• Обществена сграда е и къщата на ЦК на БКП – може да й надстроят няколко етажа. Такава сграда е и паметникът на връх Бузлуджа. И двете могат да се превърнат в приоритет. Проблемът е, че тези и други подобни проекти не могат да допринесат съществено за стопанското развитие.
• Внимателният прочит на плана оставя впечатлението, че между 60 и 70% от паричния ресурс ще отиде за строителство – на сгради, съоръжения, БДЖ, хай-тек паркове и магистрали с държавни оптични кабели. Има намек и за социални жилища и хосписи.
• От всички анализи излиза, че магистралите сами по себе си не означават по-добър живот. Прегледът на стопанските центрове у нас, представен от Института за пазарна икономика преди две години, доказа, че „региони в растеж“ са онези, където има големи градове.

Споделеният просперитет е най-малко споделен. Самата дума „неравенство“ е употребена само два пъти – при намеренията.

Най-неравната част от населението на България – „ромите“, са споменати само един път. Когато става дума за ранното напускане на училища.

Пропускът не е тривиален.

• Ромите са 50% от бедните в България според националния праг на бедност, вероятно почти 90% от крайно бедните (по критерия за 1.90 щатски долара на човек на ден) и 70% от онези, което са измерени като застрашени от бедност.
• Почти съм сигурен, че догодина преброяването ще покаже, че ромите са над 5% от населението. Обстоятелството, че не се споменават в плана, е признак на недалновидност и незнание какво да се прави. И може би опит да се избегне спор с "патриотите" и загуба на избиратели.

В частта "Зелена България" онова, което липсва, са идеи, които да са полезни не само за България или ще изпълняват държавни поръчки, но и да дават ефект дългосрочно. Такива са разработени в България, но не присъстват. Това, което е правено, е записано.

В енергийната област няма нищо за използването на нови енергийни източници в "Марица Изток". Явно поради страх от синдикатите.

Освен проблемите с "Марица Изток" и въглищните централи, липсват и напредничави технологии. Има патентовани технологии, които са доста добри от гледна точка на ефективност, независимост от енергийни доставки и са добри за околната среда. Една от тези технологии е производството на електричество от сероводорода на Черно море. Това не може да стане без международно сътрудничество, защото сероводородът в нужната концентрация е на границата на икономическата зона на България. Вероятно ще е нужен международен договор. От производството на електричество се получават сяра и вода, която се връща в морето и го пречиства.

Много други подобни възможности за използване и пречистване на Черно море, в частност разкрити и патентовани от БАН, не са намерили място в плана.

В частта „Справедлива България“ има само повторение на вече пробвани мероприятия. Каквото знаем, правим. И нито дума за осигуряване на управлението на закона, а не на човека – който и да е той, нито пък за разделението на властите, презумпцията на невиновност и други подобни маловажни неща.

Резултатът:

ЕС се превръща в кредитор от последна инстанция и българското правителство, което и да е то, ще увеличи присъствието си в икономиката. Когато държавата е основен разпределител на средства, в икономиката настъпва силен ефект на изтласкване на частни инвестиции. Покрай ресурса за строителство става ясно и че където е имало, пак ще има.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.