Кризата с разпространението на COVID-19 се задълбочава. Не спират сигналите за липса на легла в болниците, недостиг на лекарства, проблеми в осигуряването на адекватна помощ на хората с други заболявания, извън COVID-19, невъзможност да се направят тестове, липса на ясен алгоритъм за действие. Въвеждат се изисквания за откриване на ковид отделения във всички лечебни заведения в нарушение на основни нормативни актове.
Правителството продължава да раздава пари. Управляващите твърдят, че работят по план. Но този план е тайна.
От началото на ноември Свободна Европа изпрати няколко пъти въпроси до Министерството на здравеопазването, за да научи кога е приет планът, какво предвижда, какво съдържа единният медицински протокол за действие. До този момент няма отговор.
А планът предполага излагане на проблем, анализ на ситуацията, преглед на ресурсите, определяне на цели, посочване на отговорните, разпределяне на задачи и срокове. Какво от това свърши правителството и къде е планът?
Проблемът
На 13 март в България беше въведено извънредно положение за един месец. Според управляващите целта на пълното затваряне беше да се даде възможност на здравната система да се подготви. Това се случи при 31 потвърдени случаи на COVID-19 и един починал. Девет месеца по-късно активните случаи са близо 60 хиляди, починали са 1898 души. Според здравния министър Костадин Ангелов "в момента обществото няма разбиране за спазването на мерките и ако се стигне до затваряне, това ще изкара хората на улиците и може да се получи обратен ефект".
В края на юли Ангелов обяви, че „сме разработили план, който ще представим на Министерски съвет през следващата седмица". Тогава току-що назначеният министър обясни, че в плана е описано всичко, направено до момента, разписани са кратирии "когато достигнем определен брой, колко легла отваряме, знаем колко апаратура имаме".
"По европроект предстои да закупим апарати, които ще раздадем на общинските болници. Постепенно подготвяме системата си, в случай че се появи по-голям натиск“, каза Ангелов през лятото.
Натискът се появи. Но планът – не.
На 22 октомври депутатите възложиха на здравния министър Костадин Ангелов да актуализира Националния план за готовност при грипна пандемия до един месец. Решението беше взето със 170 гласа “за” и един въздържал се.
"Не знам за какъв реалистичен план говорим за COVID-19 и за каква респираторна инфекция, предлагам да се хващаме и да се държим здраво само за науката. В тази връзка, грип и COVID-19 са различни заболявания, които нямат нищо общо помежду си", каза тогава Ангелов.
По думите на министъра всички разписани и приложими в националния пандемичен план дейности могат да се приложат и се прилагат там, където е възможно, но той е само за пандемичен грип.
Няма информация докъде е стигнала работата, но обещаният през юли план така не е публичен.
Няма информация докъде е стигнала работата на Министерството на здравеопазването в изпълнение на задачата, възможена от Народното събрание, но обещаният през юли план още не е публичен. Липсва и анализ.
“Законът изисква при обявяването на извънредна епидемична обстановка да се изготви анализ на епидемичната ситуация. Тези анализи явно се пазят в тайна. А се пазят, защото не стават за нищо. Ако нямаш анализ, не можеш да прогнозираш“, каза д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
“Ако има план, той трябва да бъде публикуван”, каза за Свободна Европа емидемиологът и съавтор на Националия план за готовност за грипна пандемия проф. Мира Кожухарова. Според нея липсата на алгоритъм и критерии за действие са основната причина болниците в момента да са изненадани и неподготвени.
Гасене на пожар
В опит да овладее кризата, в края на октомври здравният министър разпореди всички лечебни заведения за болнична медицинска помощ и комплексни онкологични центрове да осигурят не по-малко от 10 на сто от леглата си за пациенти с COVID-19.
Тази заповед противоречи на основни нормативни актове. Наличието на легло също така не е достатъчно, за да се осигури лечение.
В началото на ноември стана ясно, че леглата не достигат. Оборудването също е недостатъчно. Половината от новите 441 респиратора, разпределени от март досега в държавните и общински болници, са от дарения. Общият брой на респираторите към края на октомври в държавни и общински болнични структури е 1105.
Министърът на здравеопзването разпореди поставяне на фургони за прегледи и тестване пред големите болници, реорганизиране на лебнични отделения и ДКЦ-та, предостовяне на допълнителни автомобили на екипите на Спешна помощ. Но медицинските екипи в болничната помощ все така не достигат.
“Изкарваме живи мощи срещу вируса", каза председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. Според него "извадихме от нафталина дипломи на специалисти, но те са живи мощи. Нямаме инфекционист. Имам един пулмолог на 71 години. Ползвах го като консултант, да подписва документите на пациенти. Сега той е в болничен. Опасен е за самия себе си, защото не е инфекционист. Няма нагласата да се пази като такъв”, казва д-р Тотев.
Кой носи отговорност
8 месеца от началото на кризата в България никой не може да отговори на въпросите: кой я управлява и кой носи отговорност.
"Ще започвам и ще свършвам с едно - спасихме ви от мигрантската криза, задачата ми е да ви опазя живи", каза през април премиерът Бойко Борисов след инспекция на строителството на автомагистрала "Струма".
“При обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област” - това отговориха от правителствения пресцентър до Свободна Европа в началото на ноември. Въпросът беше кой управлява кризата.
"Най-лесното е да излезеш с една заповед - локдаун. Но защо трябва да е със заповеди, защо трябва да е с извънредно положение или насила? Трябва да пазиш себе си - това правят по света!“, каза в сряда премиерът по време на дискусия за коронавируса с участието на здравния министър, главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, директора на "Пирогов" проф. Асен Балтов и началника на COVID-19 отделението в Инфекциозна болница доц. Атанас Мангъров.
В това време в Чехия
Чехия е една от най-тежко засегнатите страни в Европа от епидемията от коронавирус. Властите обявиха започнаха стъпаловидно затягане на мерките още през септември. От 5 октомври страната е в извънредно положение. Всички училища са на дистанционно обучение, затворени са ресторанти, фризьорски салони, фитнес зали и магазините, с изключение на хранителни и аптеки. Задължително е носенето на маски в градския транспорт и на оживени публични места. Забрането е свободното движение из страната, както и събирането на повече от шест души на открито.
Правителството изпрати на хората над 60-годишна възраст безплатни респираторни маски. С такива бяха снабдени и тези с регистрирана инвалидност. В средата на октомври правителството купи още 4000 оборудвани болнични легла. На 21 октомври беше въведена единна информационна система и болниците са длъжни да регистрират всеки постъпил пациент с COVID-19 до един час след приема, както и дали състоянието му изисква включването на респираторна машина. Държавният резерв беше допълнен с 1500 легла, оборудвани за стандартно лечение, още 500 - за интензивно и 500 респиратора.
В края на октомври правителството поиска официално помощ от НАТО и Европейския съюз. След няколко дни в страната пристигнаха 150 респиратора от Унгария, 100 от Нидерландия, 60 от НАТО и 30 от запасите на ЕС. В Чехия пристигнаха да помагат близо 300 медицински специалисти по линия на НАТО и ЕС.
