37 % от населението в България не възнамерява да се ваксинира срещу COVID-19, когато ваксината стане достъпна. Все повече българи вярват в конспиративни теории, свързани с пандемията, а доверието в премиера Бойко Борисов, правителството, полицията и здравните институции е намаляло между юли и септември.
Това показват част от данните на изследване за знанията, възприятията за риска, превантивното поведение и доверието с цел осигуряване на информация за отговор на пандемията, изготвено от Световната здравна организация (СЗО) в България.
По отношение на бъдещата ваксина едва половината от хората (51%), взели участие в анкетата, са заявили, че са донякъде или напълно съгласни с това да си я поставят. 59% са на мнение, че това може да помогне за контрола на разпространението на вируса, което обаче е сериозен спад спрямо юли, когато това са мислели 89% от хората. 47% процента от анкетираните не са съгласни със задължителната ваксинация, но през юли те са били 61%.
Основният фактор, от който зависи желанието на анкетираните да се ваксинират, е свързан с доказателства за нейната дългосрочна безопасност, както и евентуалната и препоръка от медицинско лице.
От СЗО коментират, че подготовката за въвеждането на ваксината трябва започне отрано и да бъде добре планирана, като се надгражда върху настоящите констатации и знанията за колебанията относно ваксинацията, които са срещани и в предходни изследвания в последните години в България.
Институциите и политиките за справяне с кризата
Мярката, която е най-високо одобрявана от българите е извършването на повече тестове сред населението, като 74% от анкетираните са напълно или донякъде съгласни с тези действия на здравните власти. 68% пък одобряват възможността за налагане на изолация в случай на установен контакт със заразен. Все пак повече от половината участници в допитването (56%) са на мнение, че настоящите ограничения са силно преувеличени.
Принципна подкрепа е изказана по отношение на носенето на маски в затворените пространства, поставяне на училищни класове под карантина, забрана на масовите събития и карантиниране на чужди граждани.
65% от анкетираните не са съгласни с носенето на маски на открито, а 68% не считат за добра идея ограничаването на движението между населените места.
По отношение на доверието в институциите, между юли и септември, се наблюдава сериозен спад спрямо това към министър-председателя, правителството, полицията, но и местните здравни органи, както и болниците.
Спад на доверието има и към университетите, училищата и детските градини.
Най-високо остава доверието към семейните лекари, а повишение има спрямо доверието в църквата и транспортния сектор.
Възходът на теориите на конспирацията и информираността
Данните от анкетата на СЗО показват, че от юли насам още повече се увеличава конспиративното мислене сред населението. Сериозен възход бележи вярването, че тайни организации оказват сериозно влияние на политическите решения, много от събитията по света остават тайна, както и че правителствените агенции следят много стриктно гражданите.
Макар и намалял остава висок делът на хора, които вярват, че на пръв поглед несвързаните събития имат общо и са плод на тайни активности, както и, че политиците често не споделят истинските си мотиви.
Според СЗО хората, които е вероятно да се съгласят с конспиративното мислене най-често са част от някоя от рисковите групи, нямат доверие в правителството и са на мнение, че пандемията се “раздухва“ от медиите.
По отношение на информираността две трети от анкетираните (65%) заявяват, че често или много често търсят информация за COVID-19, което значителен спад спрямо 92% процента през юли.
73% от хората пък смятат, че пандемията е сериозно или донякъде “раздухвана“ от медиите, като изследователите установяват, че това е по-характерно за младите хора и тези, които нямат доверие в правителството.
За информиране по темата най-много продължава да се използват телевизиите, здравните власти и социалните мрежи, но като цяло между юли и септември търсенето на информацията значително е намаляло спрямо всички канали.
Здравна грамотност и преценка на риска
По-голямата част от анкетираните споделят, че се смятат за сигурни по отношение на избягването на риска и как да се предпазват от коронавирус. Над 3/4 от хората заявяват, че могат да намират и да разбират информацията, свързана с COVID-19, като това е най-характерно за по-младите и образованите.
Спрямо юли през септември здравните работници са още по-уверени в знанията си как да действат и да се предпазват от заразяване. Въпреки това отговорите им показват, че те продължават да са загрижени за безопасността си на работното място.
По отношение на риска от заразяване резултатите не показват ясна тенденция. 23% от анкетираните смятат, че риска да се разболеят е нисък, 30% го определят като среден, а 35% като висок.
Промените в поведението, свързани с коронавируса, пък са във връзка с поддържането на добра хигиена, носенето на маска и спазването на дистанция. Спрямо юли е отчетено намаляване на вниманието към тези мерки от страна на хората, като най-голям спад от 63 до 49% се наблюдава по отношение на предпазливостта спрямо срещи с приятели и роднини.
