Тази сутрин Тома Баятев за трети път дарява плазма за болните от COVID-19. “Ако искаш, пак заповядай”, му казват лекарите в кръвния център всеки път, когато си тръгва. Доброволците като него не са малко, но местата за даряване не стигат.
Плазмата от хора, които са прекарали болестта, се използва за лечение на новите заразени. Първото научно изследване за това беше публикувано още на 27 март и методът започна да се прилага и в България. Оттогава до днес обаче нито един допълнителен кръвен център не е оборудван с необходимата апаратура.
Така болни, донори и лекари се озовават в капан - желаещи да помогнат има, но няма къде да го направят. В това време тежките случаи с COVID-19 се увеличават. И едно от възможните лечения не достига до болните.
Къде се дарява
Центровете в цялата държава са три. Това са Националният център по клинична и трансфузионна хематология и Военномедицинската академия в София, а с помощта на дарения - от вторник и кръвният център във Варна.
Още в началото на пандемията опитът в други страни показа ефективността при лечение на болни от коронавирус с реконвалесцентна плазма. Това е плазма на хора, прекарали определена болест и изградили антитела срещу нея. Тя се използва, за да се помогне на други, които в момента боледуват. Плазмата на излекувалите се от COVID-19 съдържа антитела, които организмът е произвел срещу новия коронавирус SARS-CoV-2.
Тома Баятев е кръводарител от 19 години, но този път му е отнело повече време, за да се ориентира.
“Аз съм рядка кръвна група, която може да дава плазма на всички групи - АБ положителна”. Тома Баятев е кръводарител от 19 години, но този път му е отнело повече време, за да се ориентира къде трябва да отиде и какво да направи, за да стане донор. Разболял се е през август, докато е бил на море с приятели.
“На 19 август, като се събудих, не усещах пастата си за зъби. Започнах да душа разни дезодоранти, нищо не усещах”, разказва той пред Свободна Европа. “На мен ми беше ясно, защото знам, че това е основен симптом. Събрах си багажа и директно отидох в “Пирогов” да ми направят тест, който до вечерта излезе положителен”.
След като се излекувал, въпросът дали да помогне дори не е стоял на дневен ред. На опашката пред центъра среща и хора от други краища на България. “Засякох се с едно момче, дошло специално от Варна, за да дари. В момента има толкова хора в интензивни отделения. На мен вече са ми писали над сто души да ходя да дарявам”, казва Баятев.
Въпросите, които чакат отговори
Какво трабя да направят хората, които искат да дарят рековалесцентна плазма? Има ли алгоритъм, който да следват? Планира ли се оборудването на други центрове с апарати за плазмафереза? Кога и с какви средства? Всички тези въпроси отправихме към Министерството на здравеопазването, но към момента на публикуване на този текст Свободна Европа не е получила отговорите, а телефоните на пресцентъра на ведомството от три дни дават свободно.
Доктор Павлина Михайлова и нейни колеги са създали сдружение, наречено “Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма”. Имат и група във Фейсбук, където дават информация, а дарители и близки на болни задават въпроси и обменят опит. “Още на 24 април изпратихме първото писмо до главния здравен инспектор. В него сме направили цялостна програма за прилагане на метода в България”, казва д-р Михайлова.
“Оттогава аз съм внесла и 18 писма в Министерския съвет, до различни министри, до Българския лекарски съюз. В резултат виждате какво става. Дори в Пловдив бизнесмени събираха пари, а не държавата, за да може и там да се купи апаратура,” казва тя.
“Проблемът е, че желаещи да дадат плазма има и няма къде да се случи това. Местата за това са крайно недостатъчно”, казва Тома Баятев. Първият път е било “страшна разправия”. Не е успял да дари цяла седмица. "Тогава още се искаше и положителният, и отрицателният тест. Трябваше да ходя в "Пирогов", защото не го бях изискал, когато го направих.
В стая от 10 квадратни метра
Национален център по трансфузионна хематология в София осигурява екип за вземане на реконвалесцентна плазма COVID–19 и в събота и неделя, но след предварително записване. В една стая от 10 квадратни метра и с две машини, лабораторията в момента работи на 300-400 процента от капацитета си.
“Записваме за другата седмица вече, защото не можем да поемаме хората”, каза в интервю за Свободна Европа д-р Камен Стефановски от Националния център. Според него проблемът вече не е в желаещите, след като през лятото от хиляда преболедували, на които са се обадили, са дарили само 17 души, а в това, че “центърът обслужва цялата страна”.
“А иначе казват “дарявайте, дарявайте”, но ние нямаме възможност да поемем всички хора”, казва д-р Стефановски. По думите му към момента няма недостиг на плазма. “Всеки ден това, което е работено предишния ден, се насочва към болниците”.
“За нас нямаше никакво стратегическо мислене от пролетта досега”, смята д-р Павлина Михайлова. А Тома Баятев коментира поредната новина, че правителството отпуска пари за борба с коронавируса и че партия ГЕРБ дарява два апарата за извличане на плазма, а младежката организация на партията организира капания да даряване: “А какво правихте цяло лято”?