Лидерите на Армения, Азербайджан и Русия подписаха споразумение за прекратяване на боевете за отцепилия се регион Нагорни Карабах, което влезе в сила от 1:00 часа местна време на 10 ноември. Арменският премиер Никол Пашинян съобщи това със своя ранна публикация във фейсбук, което предизвика протести в столицата Ереван, включително щурм срещу правителствени сгради.
Руският президент Владимир Путин и азебайджанският му колега Илхам Алиев потвърдиха подписването на споразумението, което ще включва дългосрочното разполагане на руските миротворци в размирния регион на Южен Кавказ.
Информацията за постигнатото прекратяване на боевете в Нагорни Карабах идва на фона на сведенията, че азербайджанските сили са овладели ключовия град Шуши и напредват към столицата на региона Степанакерт. Напрежението между Ереван и Баку ескалира на 27 септември и подновеният конфликт продължава вече пест седмици.
„Взех много трудно решение за себе си и за всички нас“, написа арменският премиер Пашинян в социалната мрежа, допълвайки, че подписването на споразумението е „в резултат на задълбочен анализ на военното положение и оценка на хората, които го познават най-добре“. Според него прекратяването на боевете е „най-доброто възможно решение за настоящата ситуация“.
Арменският етнически лидер на Нагорни Карабах Араик Арутюнян обяви, че се е съгласил с Пашинян „предвид настоящата ужасна ситуация“, за да се избегне пълната загуба на сепаратисткия анклав.
Тези изявления предизвикаха бърз отзвук в Ереван, където се събраха няколко хиляди протестиращи, някои от които нахлуха в правителствени сгради и парламента. Опозиционните партии призоваха Пашинян да подаде оставка.
„Това по същество е капитулация“, обяви в свое телевизионно обръщение азербайджанският държавен глава Алиев. „вярваме, че постигнатото споразумение ще създаде [...] необходимите условия за дългосрочно и справедливо уреждане на кризата в Нагорни в интерес на арменския и азербайджанския народ“, коментира и руският лидер Путин.
Споразумението предвижда Азербайджан да запази териториите в Нагорни Карабах и околните райони, зазети по време на конфликта. Непризнатата от никого Нагорно-Карабахска република няма да спре да съществува, но ще загуби завзетите от Баку по време на конфликта райони, след които град Шуши. Столицата Степанакерт обаче остава под арменски контрол и ще бъде свързана с Армения през Лачинския коридор, водещ от Нагорни Карабах, през Азербайджан, към арменска територия.
Армения освобождава и връща на Азербайджан всички територии, които не са в състава на Нагорно-Карабахската автономна област през съветско време, овладени през 90-те години на миналия век. Арменски сили контролираха обширни земи около анклава и така Азербайджан смяташе за окупирана една пета от територията си. Освен това азербайджанските бежанци, напуснали Нагорни Карабах през 90-те години, ще могат да се завърнат в региона.
Близо 2000 руски военни и военна техника ще охраняват цялото протежение на Лачинския коридор в продължение на 5 години. По думите на Илхан Алиев този срок ще бъде продължен автоматично, ако Баку и Ереан „не са против“. В миротворческите действие ще има участие и Турция, но засега не се споменават подробности.
