22 октомври може да се окаже за Полша една от онези дати, които ще се запечатат в историята на страната като начална точка за пътя на държавата и обществото за много години напред.
Решението на Конституционния съд, с което абортите бяха забранени дори при увреждане на плода, даде начало на масови протести. Ден по-късно в десетки градове в страната излязоха над 430 хил. души, като само в столицата Варшава, по думите на кмета Рафал Тжасковски, протестиращите са били над 50 хиляди.
Според редица световни медии това са най-масовите протести в страната след падането на комунизма през 1989 г. и от времето на борбите на “Солидарност“ през 80-те. За разлика от тези срещу правителството на управляващите “Право и справедливост“ в последните години, в последните дни се говори и за счупването на едно табу – протестите срещу могъщата Католическа църква в страната.
Как обаче се стигна до решението за абортите и какво може да значи то за Полша?
Провалите в парламента и успехът в съда
До 22 октомври Полша беше една от страните в Европа и Западния свят с най-сериозни рестрикции по отношение на правото на аборт на жените.
Огромна стъпка в ограничаването на абортите е направена през 1993 г., когато прекратяването на бременността беше разрешено в случаите, в които бременността сериозно застрашава здравето на майката, плодът има тежки и необратими увреждания, както и в случаи на оплождане в следствие на изнасилване и инцест.
Още тогава промените, въведени след сериозен натиск от страна на църквата, предизвикват остра реакция. Това се дължи най-вече заради сравнително либералния режим на абортите, въведен по времето на социализма. Пред 1993 г. жени от Швеция, с помощта на организации защитаващи правата на жените, пътуват до Полша, за да направят аборт.
През 2015 г. консервативните “Право и справедливост“ дойдоха на власт, представяйки се за защитници на традиционните, католически ценности и обявяваха своите противници в настроения срещу страната и католицизма.
След като поеха контрола на управлението от партията водена от Ярослав Качински нееднократно опитаха да втвърдят ограниченията за правото на аборт, но тези опити се проваляха заради недостатъчната подкрепа в парламента.
Така се стигна до изпращането на закона за Върховния съд, който още повече затегна ограниченията и предизвика гнева на гражданите.
Медии като Политико, Уошингтън поуст и Гардиън коментират, че този ход е бил добре пресметнат, след като в последните години управляващите активно се опитват да се намесят в съдебната система извършвайки редица реформи. През 2017 г. “Право и справедливост“ приеха закон, с който беше намалена възрастовата граница за съдиите в съдебната система на страната. Впоследствие в свое решение Съда на Европейския съюз прие, че тази поправка нарушава правото на ЕС.
Колко са засегнатите жени
Всъщност броят на легалните аборти, регистрирани в Полша за последната година, е 1100, което е най-голям брой за последното десетилетие, в което те плавно нарастват от малко над 600 през 2010 г.
От тях по данни на Ню Йорк Таймс 1074 са извършени заради увреждания на плода.
Официалната статистика обаче се различава значително от данните на организации, защитаващи правото на аборт, според които реалния брой на прекратените бременности от полякините всъщност е близо 150 хил. за 2019 г. Повече от тях се извършват в чужбина, но има много такива, които се извършват нелегално в рамките на държавата.
Досега жените в Полша понякога бяха изправяни и пред друг проблем – отказване на легален аборт от лекар заради католическите му убеждения.
По данни на Политико сериозен проблем след промените имат жените с вече планирани процедури. Объркването настъпи от това, че множество болници разпоредиха на родилните отделения да прекратят моментално извършването на аборти, без решението на съда да е влязло в сила с поместването му в държавен вестник.
Гневът срещу църквата
Както вече бе споменато различното в настоящите протести в Полша е, че за пръв път масово и открито гневът на част от обществото се излива директно срещу могъщата Католическа църква на страната.
В редица видеа и снимки можеха да се видят сцени на обградени и изрисувани от протестиращи храмове, спорове на улицата между свещеници и протестиращи и прекъсването на служби.
Както през 1993 г., така и сега, църквата, която след падането на комунизма значително увеличава влиянието си в обществото, изигра сериозна роля и за приемането на новия закон.
Самите промени бяха приети с одобрение от страна на водещите фигури на църквата, включително и на архиепископ Станислав Гадецки.
Някои издания посочват, че новият закон е двойна победа за църквата, която въпреки ключовата си роля в обществото все пак губи позиции, в сравнение със състоянието си през 90-те, когато авторитетът е бе подсилен от личността на папа Йоан Павел II, родом от полското градче Вадовице.
Изследване на института Пю през 2018 г. показва, че сред 102-те страни, които са били анализирани, в Полша се забелязва най-голяма дупка между броя на посещаващите църква под 40 години и тези над 40 години.
В разгара на протестите редица полски медии излязоха с информации, че все повече хора търсят възможност за официално отказване от религията, която са приели като новородени заради родителите си. Някои вестници дори излязоха с материали как е възможно да бъде извършен процеса.
Тези тенденция започна да се увеличава от май, когато беше излъчен филмът “Само не казвайте на никого”, разкриващ случаи, в които църквата прикрива актове на педофилия, извършени от свещеници. С решението за абортите обаче кампанията за отказване от религията събра допълнителни сили.
“Враговете” на управляващите и сянката на COVID-19
Редица анализатори, както и някои представители на опозицията в Полша смятат, че започнатото противопоставяне между правителството и част от обществото целят да прикрият неуспехите на управлението, свързани с кризата заради COVID-19.
В рамките на последния месец случаите в Полша се увеличиха значително, а здравната система се оказа подложена на изключителен натиск. Пред 10 дни самият президент Анджей Дуда се оказа заразен с болестта.
Търсенето на противник извън рамките на властта не е нова стратегия за “Право и справедливост“.
Преди дни във Фейсбук Качински публикува позиция, с която определи ситуацията като “опит за унищожението на Полша“ и призова членовете и симпатизантите на партията да защитят църквата.
В резултат на много места крайно-десни организации се заеха собственоръчно да отбраняват църковни храмове като дори се стигна до физически сблъсъци с протестиращи.
Премиерът Матеуш Моравецки пък призова хората да спрат протеста си заради увеличаващият се брой на заразените, а конфликтът заради абортите “временно да бъде оставен на страна”
По време на мигрантската криза през 2015 г. управляващите заеха твърди позиции и отказа да приемат идващите от Сирия чужденци, заявявайки, че те са заплаха за християнската цивилизация. В крайна сметка те допуснаха мигранти на своя територия, но само такива, които са християни.
По време на последната кампания, свързани с президентските избори, спечелени от Дуда, той и управляващата партия издигнаха за свой противник LGBT обществото, с обещания, че ще бъде направено всичко възможно гей двойките да не получат право да осиновяват деца.
Атаките от страна на ЕС, свързани с проблемите в съдебната система, пък доведоха до определянето на блока като крайно либерален и издигащ “чужди“ идеали в опит да се ограничи суверенитета на Полша.
