Наближава моментът, в който държавите от Европейския съюз ще решат при какви условия Северна Македония ще преговаря за членство. Без да е приета тази обща рамка, преговорите не могат да започнат. Преди дни българският министър на външните работи Екатерина Захариева каза, че към момента България не е в състояние да одобри преговорната рамка. Това на практика би означавало София да блокира началото на преговорите със Скопие.
„Към момента България не е в състояние да одобри преговорната рамка в този вид, в който се представя“, каза Захариева в сряда. Тя уточни, че на 10 ноември предстои среща на външните министри на държавите от ЕС, на която трябва да се одобри преговорната рамка. По-късно в интервю за агенция Ройтерс Захариева потвърди, че България е готова да блокира пътя на Северна Македония към членство в ЕС.
Външният министър каза още, че се водят интензивни преговори със Северна Македония. „Имаме време, но то е крайно малко“, допълни Захариева.
Какво иска България от Северна Македония, за да не блокира пътя ѝ към ЕС и готови ли са в Скопие на компромис?
"Те трябва да признаят миналото"
Условията, които България поставя пред подкрепата си за членството на Северна Македония в ЕС, са свързани най-общо с историята на държавата. „Както ние признаваме реалността, така те трябва да признаят миналото“, каза Захариева на 28 октомври.
Тази формулировка не е нова, тя беше изказана от Захариева и при посещението на македонския външен министър Буяр Османи в България в средата на октомври. Според европейското издание на американската медия „Политико“ такава позиция е била изразена от българска страна в заседанието на постоянните представители на държавите членки в сряда в Брюксел.
Изданието се позова на дипломатически източник, според когото българският представител е казал, че София признава македонския език и македонската идентичност, но иска в замяна Северна Македония да признае, че те имат български основи. БНР цитира свой източник, според когото тази тема изобщо не е обсъждана от постоянните представители в сряда.
По-късно в интервю за Ройтерс Екатерина Захариева публично изказа такава позиция. „Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, каза Захариева и уточни, че ако това бъде изпълнено, България е готова да признае македонския език като един от официалните в западната ѝ съседка, както и македонската идентичност.
Ние няма да преговаряме за идентичността на македонците и за македонския език.Зоран Заев
Македонската страна определя подобни искания като неприемливи.
„Ние няма да преговаряме за идентичността на македонците и за македонския език. Това са нашите червени линии“, каза премиерът Зоран Заев в четвъртък. Такава позиция изрази и президентът Стево Пендаровски. „Нашата позиция е ясна - идентичността на македонския народ и македонския език не са предмет на преговори.“
По-рано Заев каза, че е готов да декларира, че страната му няма териториални претенции към никого. По думите на Заев България и Северна Македония нямат нужда да подписват нов договор за приятелство, тъй като съществуващият е “отличен”. България от своя страна смята, че Северна Македония не прилага договора.
По думите на българския външен министър Екатерина Захариева между София и Скопие се водят интензивни преговори за решаване на спорните въпроси, но времето за постигане на компромис преди срещата на 10 ноември е „крайно малко“.
История, език, идентичност
Конкретните условия пред българската подкрепа за членството на Северна Македония в ЕС се съдържат в документ, изпратен през септември от България до другите държави членки на ЕС.
В меморандума България настоява в официалните европейски документи да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. „Официалният език, използван в Република Северна Македония, може да бъде смятан единствено за писмена регионална норма на българския език“, пише в документа.
Меморандумът предизвика коментари в Скопие и със съдържащата се в него теза, че македонската идентичност е изкуствено създадена и наложена след Втората световна война. „Македонски език“ или етнос не съществуват до 2 август 1944 г. Тяхното създаване е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, което цели да прекъсне връзките между тогавашната Социалистическа република Македония и България“, пише в текста.
Като проблем в документа се посочва блокирането на работата на смесената комисия по историческите въпроси, която трябва да изчисти спорните моменти в историографиите на двете държави. В средата на октомври комисиятга проведе първа среща от месеци като резултатите от нея бяха описани като ограничени. София очаква също Скопие да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България.
Северна Македония определи през септември като обида позициите, които оспорват македонския език и идентичност.
Тези условия на България пред подкрепата ѝ за стъпките към бъдещо членство в ЕС на Северна Македония не се срещат за пръв път в този меморандум, с който България търси „подкрепа и солидарност“ от другите държави от ЕС по спорни въпроси между София и Скопие. Те са записани и в рамковата позиция на България за разширяването на ЕС, приета през 2019 г.
Заплаха от вето
Изпращането на документа с български условия пред членството на Северна Македония в ЕС беше последвано от изостряне на тона от страна на България. Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов каза на 24 септември, че България ще попречи на насрочването на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС и допълни, че говори „от името на правителството“.
Ако на 10 ноември България не одобри рамката за преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, резултатът ще бъде отлагане на началото на преговорите. Рамката беше предложена от Европейската комисия и има нужда от одобрението на всички държави членки на ЕС. Когато бъде приета, държавата, която е ротационен председател на Съвета на ЕС – в случая това би била Германия – ще представи позицията на ЕС на първата междуправителствена конференция със страната и това ще даде началото на преговорите за членство. Без преговорна рамка преговорите не може да започнат.
На среща с македонския външен министър в средата на октомври българският премиер Бойко Борисов каза, че Северна Македония не трябва да бъде спирана по пътя си към Европейския съюз (ЕС), но трябва да направи компромиси, за да получи необходимите уверения от България. „Ние сме длъжни за сегашните и за бъдещите поколения да направим така, че по никакъв начин Република Северна Македония, Албания и страните от Западните Балкани да не бъдат спирани по пътя към Европейския съюз“, каза Борисов.
Северна Македония има статут на държава кандидат за членство в ЕС от 2005 г. Дълго време обаче преговорите с нея не можеха да започнат заради спора с Гърция за името, който беше решен с Преспанския договор от 2018 г. След това името на държавата беше сменено от Македония на Северна Македония. По-късно Франция блокира започването на преговори със Северна Македония и Албания с аргумент, че първо трябва да се реформира методологията за приемане на нови държави в ЕС. Страните членки единодушно подкрепиха започването на преговорите за членство на Северна Македония и Албания през март 2020 г.
