Ярослав Хашек, писател, журналист, хуморист (1883 – 1923)
Произход: Австро-Унгария/Чехословакия, учителско семейство
Образование: Бизнес колеж
Интереси: Литература, журналистика, бира, пътешествия, политика
Постижения: „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“, създател на „Партията на умерения прогрес в рамките на закона“
Казват - Чехия се състои от пиво, хокей и Швейк. Е, има и други чешки икони, но общото между всички е безсмъртният дух на Ярослав Хашек, който олицетворява и самия дух на Бохемия, съчетал ниското с високото, смешното с трагичното, изобилното ядене и пиене с изобилната свободна воля и мисъл.
Когато през 1883 г. в Прага се ражда бъдещият писател и журналист Ярослав Хашек, Чехия е в Австро-Унгария и е пълна с напрежения. В Прага се сблъскват чехи и немци, гимназистът Хашек е активен - бие се, чупи витрини, арестуван е. Семейството му е бедно, той завършва криво-ляво гимназия и работи, но или оплесква нещата и го изхвърлят, или напуска, за да пътува. През 1903-та с приятеля Ладислав Хаек издават стихосбирка. Тя е зле приета, но те получават пари и Хашек решава да работи писател, защото е лесно.
Критиците питат „идиот ли е Швейк?”, но много съвременници смятат самия Хашек за идиот. А и той често се държи като такъв. Една вечер стои пиян на моста, полицията го арестува, а той се представя за свети Ян Нупомуцки. Кога си роден – аз никога не съм се раждал, уловиха ме в реката.
На 22 Хашек се влюбва в Ярмила Майерова, но техните не искат и да чуят за сватба с безработния пияница и анархист, отрекъл се от църквата. Но Хашек става редактор на списание „Светът на животните”, има стабилен доход, отказва се от анархизма и, незнайно как, получава документ, че пак е в лоното на католицизма. Жени се за Ярмила и имат син, когото Хашек мъкне по кръчмите. Веднъж го забравя още в третата поред. Жена му го намира лесно, защото знае маршрута на бащата, но това прелива чашата и те се разделят.
Още по-кратко от брака, Хашек е в „Светът на животните”. Той не разбира от животни, освен от помияри, които в един момент лови, измисля им елитен произход и ги продава за чистокръвни. Но тонът на изданието е скучен и Хашек започва да измисля нови животни - муха с 16 крила или древния идиотозавър. Читателите негодуват, Хашек е изгонен.
Това обаче не го спира да пише – за 10 години преди Първата световна война, публикува над 1 000 сатирични разкази и фейлетони. Критиката не го харесва, защото творбите му не са „литературни”, но хората го четат.
Като активна личност, Хашек се набърква и в политиката, където също внася творчески хаос. Той активира „Партията на умерения прогрес в рамките на закона”, която създава с приятели през 1904 г. в кръчмата „Златният литър”, а през 1911 г. в кръчмата „Краварника” обявява, че отива на избори.
Партийната програма е особено съдържателна - иска се възстановяване на робството, създаване на държавни заведения за слабоумни депутати, връщане на Светата инквизиция и задължителен алкохолизъм. На избирателите се обещава защита от земетресенията в Мексико и всеки да получи джобен аквариум. В партията се записват не само истински алкохолици, но и част от интелектуалния елит на Чехия. На заседанията с халба в ръка идва дори Кафка - но на изборите Партията на умерения прогрес печели само 36 гласа.
Докато всички се забавляват, новият свят настъпва. В Европа започва Голямата война, а в Прага кръчмарят Паливец коментира как мухите засират портрета на императора. И започва онази сочна, дълга и широка история на Швейк, която Хашек в голяма степен изживява лично.
Той мрази австрийската монархия, така че, също като героя, дезертира при руснаците. Там се записва болшевик, участва в Гражданската война и живее пет години без писане. Обратно в Чехия, пише „Комендант на град Бугулма”, сатирична история от червеното минало. Ако я беше публикувал в самата Съветска Русия, революционният разстрел нямаше да му се размине. Мразят го руснаците и досега – неслучайно когато Путин завзе Крим, сред изгорените там книги беше и „Приключенията на добрия войник Швейк”.
Важното обаче е друго – че Ярослав Хашек остава жив, за да си седне на дебелия задник и, вече доста болен и изтощен, да сътвори книгата на живота си. През 1923, едва на 40, докато диктува на един приятел, Хашек казва: „Швейк умира тежко”. После се обръща към стената и не мърда повече.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
