Случаят "Максим Савов": когато възмездието за един погрешен арест отнеме 10 години

Млад баща погрешно е арестуван и обвинен, че е извършил грабеж. Няколко съдебни състава погрешно приемат, че има достатъчно данни за вината и обществената му опасност, оставяйки го в продължение на месеци зад решетките. Съдия погрешно решава на първа инстанция, че мъжът е извършил престъплението и го осъжда на 3 години условно.

10 години по-късно потърпевшият вече е осъдил прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а и самата държава – пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).

Това е случаят на компютърния специалист Максим Савов, който известният правозащитен адвокат Михаил Екимджиев описва като „емблема за фрапираща умишлена грешка – и съдебна, и прокурорска“.

Юристът е категоричен, че развоят на този казус не е случаен, тъй като в продължение на две години прокуратурата отказва да събира оневиняващи Савов доказателства, а съдът ги неглижира. За капак – някои от отговорните за това магистрати се радват на забележителни кариери впоследствие. Включително бившият главен прокурор и настоящ председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Сотир Цацаров.

Свободна Европа изпрати във вторник запитване за коментар по темата до Цацаров чрез пресцентъра на антикорупционната комисия, но оттам така и не отговориха.

Как започва всичко

На 13 януари 2010 г. Максим Савов посещава зъболекар в Пловдив. След това се отбива до близък магазин, в който често пазарува, за да си купи вода и цигари. Тогава го наобикалят петима цивилни полицаи и го заключват с белезници. Следващите 5 месеца той прекарва в следствения арест.

Единствената причина за това е, че продавачката Магдалена Димитрова твърди, че го е разпознала като човека, който предишния ден е влязъл в магазина, заплашил я е с нож и е задигнал оборота от 484 лв. Друго доказателство срещу него е нож, намерен при претърсване в дома му, който обаче по-късно ще се окаже различен от оръжието на престъплението.

Въпреки липсата на категорични доказателства срещу Савов, Пловдивската районна прокуратура веднага му повдига обвинение и внася в съда искане за постоянното му задържане. На първа инстанция искането е отхвърлено заради чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и постоянните адрес и работа на младия мъж. Затова Районният съд приема, че той не е опасен и няма риск да се укрие, ако му бъде определена парична гаранция.

Появата на Цацаров

Прокуратурата обаче протестира това определение и на втора инстанция искането за постоянния арест на обвиняемия е разгледано от състав, председателстван от тогавашния ръководител на Пловдивския окръжен съд – Сотир Цацаров.

„Тогава той много държеше да се покаже пред управляващите като административен ръководител на втория по големина съд в страната със своя „наказателна политика“ – това са негови думи. Това означаваше, че наказателните съдебни състави в Пловдив правеха каквото си искат, демонстрирайки завидна независимост, но не от останалите власти и страните по делото, а от закона“, коментира адвокат Екимджиев, припомняйки, че именно този съд към онзи момент беше причината за най-много осъждания на България в Страсбург.

Цацаров и колегите му отменят гаранцията на Савов и му определят постоянна мярка „задържане под стража“, подчертавайки в мотивите си, че „няма съмнения в авторството на деянието“. Тоест, още преди делото за грабежа да е внесено в съда за разглеждане по същество, обвиняемият е обявен от състава на Цацаров за несъмнено виновен, въпреки че по случая все още не са събрани никакви доказателства по искане на защитата.

Следващите няколко съдебни състава, разгледали искането на Савов за смекчаване на мярката му, неизменно потвърждават мотивите на тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд. „След определението на Цацаров, останалите съдии виждаха, че нещата отиват към оправдаване, но въпреки това продължаваха да задържат Максим“, спомня си Екимджиев.

Пренебрегнати доказателства

Сред доказателствата, които разследващите първоначално отказват да събират, са показанията на колегите на Савов, които по-късно ще потвърдят, че по време на грабежа той е бил на работа в офиса им. Твърдение, което се потвърждава и от трафични данни за местоположението на мобилния му телефон. С основно значение обаче е експертизата на видеозаписа от ограбения магазин, която е назначена близо 2 години след ареста на Савов. Това става чак по време на разглеждането на делото по същество на втора инстанция.

„Тя трябваше да съпостави ръста и телосложението на действителния извършител с тези на Максим Савов. Едва, когато второинстанционният съд кандиса да допусне тази експертиза, тя установи, че действителният извършител е с 12 см по-висок от Максим, че нямат нищо общо телосложението и движенията му, че ножът, който извършителят държи в ръцете си, е много по-различен от ножа, който е иззет от дома на Максим Савов“, разказва Екимджиев.

В крайна сметка през октомври 2011 г. младият мъж окончателно е оправдан от Върховния касационен съд. Година по-късно той осъди прокуратурата за обезщетение от 50 000 лв. плюс лихви, а още осем години по-късно, на 13 октомври тази година, осъди България в Страсбург, получавайки още 7800 евро.

Повишения за замесените

Докато Максим Савов все още е по 10-годишния си път към възмездието обаче, някои от магистратите, оказали решаващо влияние върху развитието на случая му, се радват на повишения. В края на 2012 г. Сотир Цацаров е избран за главен прокурор, а през 2019 оглави КПКОНПИ.

Той привлече за свой заместник в прокуратурата Мария Шишкова – един от пловдиските съдии, потвърдили постоянния арест на Савов след самия Цацаров. По ирония на съдбата в деня, в който ЕСПЧ произнесе осъдителното решение срещу България по делото, заведено от младия мъж, Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи именно Шишкова за зам.-председател на Пловдивския окръжен съд.

Единственият съдия, който осъжда Савов по обвинението му за грабеж – Стоян Тонев, в началото на 2012 г. пък стана зам.-председател на Специализирания наказателен съд, където остана в следващите 6 години.

„Това е един прекрасен калейдоскоп, който доказва тезата ми, че в пловдивския съдебен района точно тези съдии и прокурори, които брутално газеха правата на Савов и нарушаваха Конвенцията за правата на човека, правят най-шеметна кариера. Просто това дело е една призма, през която се виждат пороците на наказателната политика на г-н Сотир Цацаров, макар и 10 години по-късно“, коментира Екимджиев.

По думите му в случая става въпрос за „брутална несправедливост – когато един деформиран във вътрешното си убеждение, в отношението си към правото съд за 10 минути постанови грешно определение за задържане под стража, а после са необходими 10 години човек да бъде оправдан и да получи някакво частично възмездие“.

Друго знаково решение на ЕСПЧ

Успоредно с решението по случая „Максим Савов“, европейските магистрати осъдиха миналата седмица България и по още едно знаково дело. Става въпрос за бившия кмет на Садово Марин Йосифов, който също през 2010 г. е арестуван по обвинение в подкуп. Първоначално той е задържан за 24 часа по Закона за МВР, а след тяхното изтичане с прокурорско постановление му е определен и 72-часов арест.

Впоследствие Йосифов е направил опит да обжалва този арест, но българският съд е отхвърлил жалбата му, тъй като Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не предвижда съдебен контрол на тези прокурорски актове. Съдът в Страсбург обаче приема по делото, заведено от Йосифов, че липсата на възможност за обжалване на 72-часовото задържане противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.

„72-часовият арест има за цел заподозряното лице да бъде представено по инициатива на прокуратурата пред съда, който да се произнесе дали да бъде задържано за постоянно или не. Оправдание предварителният арест да продължи 72 часа има, когато заподзряното лице е задържано в някакъв трудно достъпен район, има климатични или други катаклизми, които препятстват той да бъде закаран в съда за няколко часа. ЕСПЧ многократно е изтъквал, че само форсмажорни обстоятелства могат да оправдаят толкова продължително забавяне на изправянето на заподозрения пред съда“, обяснява Екимджиев пред Свободна Европа.

Традиционна злоупотреба с ареста

По думите му в България е обичайна практика хора да се задържан първо за 24 часа с полицейска заповед, а след това за още 72 часа, въпреки че според НПК предварителният арест може да продължи най-много 3 денонощия. Правозащитникът посочва и друг проблем – липсата на реална възможност арестуаните по Закона за МВР да обжалват ареста си веднага.

„Няма организация в българските съдилища, ако човек е задържан за 24 часа, той да има възможност веднага да обжалва този арест. Това означава незабавна адвокатска помощ, незабавна възможност за подаване на жалба и изпращане на жалбата до съответния районен съд, така че този съд да се произнесе по законността на задържането в рамките на тези 24 часа, а не седмици и месеци по-късно.“

По отношение на 72-часвото задържане, Екимджиев посочва, че в София вече има няколко изолирани случая, при които съдии отменят такива прокурорски постановления, позовавайки се на Конвенцията, която е пряко приложима, ако българското законодателство ѝ противоречи.

Затова според него решението по делото на Марин Йосифов срещу България е с историческо значение: „Оттук нататък всеки нормален български съдия, който има респект към закона и към приоритета на Конвенцията спрямо НПК, трябва да се съобразява с това решение и да разглежда такива жалби.“