За пръв път след края на Студената война гражданин на Полша получи политическо убежище в друга европейска държава. Активистът за човешки права Рафал Гавел и семейството му ще живеят в Норвегия след като властите в Осло се съгласиха с твърдението му, че в родината му съдът не е независим и той може да не е получил право на справедлив съдебен процес.
47-годишният Гавел е осъден през януари 2019 г. на две години затвор за измама, фалшифициране на финансови отчети и подправяне на подписи – обвинения, които той отрича. Според Гавал, който е основател и ръководител на неправителствената организация Център за мониторинг на расисткото и ксенофобското поведение, присъдата му е политически мотивирана и е свързана с дейността му.
„Просто показах, че в момента в Полша повечето съдилища са превзети от политически овластени хора“, каза Гавел в телефонно интервю с Радио Свободна Европа. „Затова не може да се каже, че има независимо правосъдие в Полша, което да е независимо от изпълнителната власт и да не е под влиянието на управляващите.“
В своята молба за убежище Гавел казва, че е бил подложен на заплахи от крайнодесни групи, за които смята, че са близки до управляващата партия „Право и справедливост“ на Ярослав Качински. Сочената за популистка партия се издигна на власт през 2015 г. и е обвинявана, че оттогава разрушава демократичните институции на страната и насърчава крайнодесните движения.
„Полша бавно се превръща във фундаменталистка католическа държава“, смята Гавел. „Най-лошото е, че полските популисти забелязаха, че за тях е много полезно да плашат хората, за да привличат гласовете им. На всеки няколко години „Право и справедливост“ променя наратива си и кара привържениците си да се страхуват от хомосексуални хора, от бежанци или от мюсюлмани.“
Съдебната реформа на правителството на „Право и справедливост“ предизвиква тревога в Европа от 2015 г. В доклада на Европейската комисия по новия механизъм за върховенство на правото от миналия месец се посочва, че реформите са „увеличили влиянието на изпълнителната и законодателната власт върху съдебната система и така са отслабили независимостта на съда.“
Въпреки че случаят на Гавел включва страна извън Европейския съюз – Норвегия, има примери на държави членки като Германия и Нидерландия, които отказват да екстрадират полски граждани в родната им държава с подобни аргументи, казва Софи Порншлегел, политолог от базираната в Брюксел неправителствена организация Център за европейска политика.
„Те не вярват на съдебната система там, което е сериозен проблем, защото взаимното доверие в съдебните системи е основа на европейското сътрудничество“, казва тя пред Радио Свободна Европа и добавя, че за ЕС е трудно да се конфронтира със страни членки с проблеми с фундаменталните ценности на Съюза, сред които и върховенството на правото, заради принципа за единодушие между държавите членки при взимане на решения в тази насока.
„Един от основните проблеми е, че европейските ценности са разглеждани като политическа област като всяка друга и че няма съзнание, че това са фундаменталните ценности, върху което се основава сътрудничеството ни“, казва още Порншлегел. „Трябва да има разграничение в това как се третират тези проблеми и проблемите на икономическата, климатичната и други политики. Когато тези ценности не се спазват, имаме сериозен проблем, който отива отвъд ежедневните политически спорове и различия.“
Самият Гавел, който възнамерява да продължи да наблюдава крайнодесните движения в родината си от Осло, изразява известен оптимизъм за бъдещето на Полша. „Поляците като цяло са открити поддръжници на Европейския съюз“, казва той.
„Ние, като нация, винаги сме ценили постиженията на Запада и Западната цивилизация. И винаги сме се стремели да принадлежим към тях. Занапред всичко ще зависи от това дали демократичните сили ще имат глас в Полша и дали „Право и справедливост“ ще продължи да управлява.“
