Край устието на река Ропотамо в Черно море са живели хора още през V хилядолетие преди Христа, по време на каменно-медната епоха. Това сочат последните проучвания на учените от Центъра за подводна археология в Созопол. Находките показват, че в района е имало хора около 1000 години по-рано отколкото се смяташе досега.
"Откритието ни от тази година са материали от каменно-медната епоха, които изглежда са от селище, което тогава, когато е съществувало, се е намирало изцяло на сушата, тъй като бяха намерени в пласт, който има характер на сухоземна среда", казва в интервю за Свободна Европа Калин Димитров, археолог в Центъра за подводна археология Созопол и в Националния археологически институт на БАН.
Археологическият обект Ропотамо е открит случайно още в средата на 70-те години, а последвалите частични проучвания показват, че около VІ век преди Христа тук възниква пристанище. През 2017 г. Центърът за подводна археология възобновява проучванията край плаж Ропотамо, тъй като обектът е един от малкото от този тип, които са добре запазени и не са били разрушени при строителни дейности.
"Проучванията от 2018 г. до 2020 г. всъщност показаха, че под пристанищния пласт има останки от селище от ранната бронзова епоха, датиращи от времето на прехода между третото и четвъртото хилядолетие преди Христа, от съвсем началните фази на бронзовата епоха по българското крайбрежие", допълва Димитров, който води проучванията в района от 2017 г.
Но по време на подводните разкопки, проведени през септември месец тази година, археолозите се натъкват на материали от още по-ранната каменно-медна епоха. Според тях тук са живеели хора преди 6000 години, което е около 1500 години по-рано от построяването на Хеопсовата пирамида в Египет.
"За това селище в момента не можем да кажем много повече, освен това, че е съществувало някъде наоколо", казва Димитров, който планира да продължи проучването на района през следващите години.
Все пак информацията, която имат до момента учените вече разказва интересна история, свързана с промените в климата. Данните показват, че нивото на морето преди около 5000 години е било с около 5 метра по-ниско от днешното.
Така първото селище от каменно-медната епоха е било изцяло на сушата, докато през бронзовата епоха хората са изграждали постройките си край водата върху дървени стълбове. Тези колони са запазени под водата и до днес и свидетелстват за бързото покачване на нивото на морето.
Друг интерес за археолозите представлява и пристанището, съществувало край устието на река Ропотамо.
"То е функционирало в един много дълъг период от 5 век преди Христа до днешно време почти без прекъсване. Ако човек оцени материалите от различните епохи, много добре се виждат периодите на възход, развитие и богатство на този край, както и кризисните периоди, от които почти липсват материали", разказва Димитров.
Пристанището е било входната точка за долината на самата река Ропотамо, която е била много плодородна и богата област. Данните сочат и че античното пристанище край устието на река Ропотамо е било в територията, контролирана от древногръцката колония Аполония Понтика, която се е намирала на мястото на днешния Созопол. Пристанището край Ропотамо е следвало ритъма на развитие и упадък на Аполония Понтика, казват учените.
Подводните археолози ще продължават да разнищват историята на човешкото присъствие край устието на Ропотамо, продължаващо повече от 6000 години. Единственото подобно селище, за което имаме сведения до момента, се намира в акваторията на пристанището на град Созопол.
