След навлизането на руските специални части на територията на Украйна и последвалата анексия на Крим през 2014 г., две момичета болезнено преживяват окупацията и правят всичко възможно да се махнат от полуострова.
Тази история, близка до документален разказ, може да бъде прочетена в сборника “Бягство от Крим” на българския писател Светослав Нахум. Книгата наскоро беше издадена и в Украйна, където се радва на голям успех. В България обаче не е така. В книжарниците почти не може да бъде намерена, а част от колегите на автора се обръщат срещу него.
Как се получава така, че една и съща книга има коренно различна съдба в две държави, които споделят много общо? Историята за тази книга започва преди година и половина. А историята на заклеймяването на автори започва още преди десетилетия.
Съюзът на писателите срещу един писател
Книгата "Бягство от Крим" излиза в България през април 2019 г. След това всичко около тази книга е твърде странно. Нахум разказва пред Свободна Европа, че е изненадан от развоя на събитията след премиерата на книгата си, което нарича “съвсем нормално литературно събитие”. Не и според Съюза на българските писатели (СБП), чийто член тогава е и самият Нахум. На 19 април 2019 г., точно два дни след премиерата, Съюзът приема декларация, с която се разграничава от събитието.
“В поканите, публикувани във Фейсбук, СБП е посочен като инициатор или най-малкото като съорганизатор на проявата, което категорично не отговаря на истината”, пишат тогава в декларация част от членовете на организацията.
“Поканих хора от всички възможни кръгове. Тъй като тематиката е такава, поканих и украинския посланик и за моя голяма изненада дойде”, казва писателят. Именно тематиката и присъствието на украинският посланик са причината за реакцията на Съюза.
Съюзът на българските писатели с почетен председател Иван Вазов през вече 105-годишната си история никога не е заставал срещу Русия.из декларация на СБП
“Съюзът на българските писатели с почетен председател Иван Вазов през вече 105-годишната си история никога не е заставал срещу Русия, а още по-малко си е позволявал да „агитира” обществото в полза на една или друга политическа кауза, засягаща отношенията между нея и други държави”.
С тази декларация на СБП полемиката не приключва. Няколко дни по-късно украинският посланик в София Виталий Москаленко изпраща писмо до Съюза на българските писатели и до Министерството на културата, за да изрази учудването си от реакциите покрай книгата. Размяната на реплики чрез писма продължанва. Съюзът на писателите публикува нова позиция, с която настоява украинският посланик да бъде отзован. Така в медиите, включително в сайтовете за литература, никой не говори за самата книга, а за политика.
"Други хора го политизираха"
“Всъщност в медиите започна да се разраства конфликтът”, разказва авторът. Той отрича обвиненията, че е използвал разразилия се спор, за да популяризира книгата си. “Всички, които присъстваха на премиерата, видяха, че тя беше с нищо неразличаваща се от други премиери на книги. Раздразнило ги е особено присъствието на украинския посланик”, казва той. “Моето събитие беше само литературно, други хора го политизираха”. След разразилия се спор, Нахум напуска Съюза на българските писатели.
Защо организация от стотици писатели застава срещу един от членовете си? Защо темата в книгата предизвиква такава реакция и кога за последно след демократичните промени Съюзът на българските писатели е излизал с осъдителна декларация срещу книги? Потърсихме отговори на тези въпроси. Председателят на СБП Боян Ангелов отказа интервю за Свободна Европа. Членът на Управителния съвет и издател Иван Гранитски първо се съгласи да коментира, но след това спря да отговаря на обажданията.
Поетът Димитър Христов, който също е член на ръководството на СБП, не е подкрепил позицията срещу Светослав Нахум.
“Това беше реакция на хора, които изповядват крайно русофилски възгледи. Подкрепят руската позиция във всяко отношение, включително когато става дума за намеса в чужда държава”, коментира той пред Свободна Европа.
В над стогодишната история на Съюза на българските писатели и преди е имало противоречия. По времето на комунистическия режим в гилдията е имало и дисиденти с демократични виждания, и писатели, които са верни на режима. Това е единствената международно призната българска организация на писателите. Тя е и член на Международното съобщество на писателите в Москва, в чиито редици са всички бивши съветски републики и България.
Нищо ново под слънцето
Димитър Христов не се сеща за друга толкова остра реакция на Съюза в последните 30 години. По времето на комунистическия режим обаче подобни действия са практика. През 1970 г., когато руският дисидент Александър Солженицин печели Нобелова награда за литература и светът разбира за системата на съветските лагери за принудителен труд, Съюзът на българските писатели гласува протестна телеграма, която изпраща до Нобеловия комитет. В нея наричат "кощунство" присъденото му отличие. Тогава няколко души отказват да сложат името си под декларацията - Валери Петров, Марко Ганчев, Благой Димитров, Гочо Гочев и Христо Ганев. Всички са изключени от СБП.
“Това не е емблемата на Съюза на писателите. И тогава, и сега в този съюз са някои от най-добрите български писатели”, казва Христов, който е единственият член на организацията, който публично говори в защита на Светослав Нахум и “Бягство от Крим”.
“Аз се противопоставям силно срещу декларацията като член на Управителния съвет на съюза. Това ги накара да ме атакуват, едва ли не да ми поискат оставката. Аз им казах, че няма причина да се отказвам. Има и други хора като мен, но повечето се страхуват да го кажат публично. Писателят застава на страната на по-слабия, на този, който е жертва на агресия.”
